Разходите за здравеопазване до 5 пъти по-ниски от тези в най-развитите държави в ЕС

Българската здравна система има нужда от допълнителни инвестиции за посрещане на бъдещите предизвикателства пред здравеопазването

Публичните разходи за здравеопазване в страните от Централна и Източна Европа нарастват с течение на времето, но с по-бавни темпове от растежа на БВП, като на глава от населението те  са до 5 пъти по-ниски от тези в петте най-развити държави в ЕС. Това става ясно от доклад, разработен от EFPIA и PwC за необходимите в страните от Централна и Източна Европа здравни реформи. Докладът беше предстван по време на онлайн семинар „Как можем да намалим различията в инвестициите за здравеопазване между Източна и Западна Европа?“, организиран от Европейската федерация на фармацевтичните индустрии и асоциации (EFPIA)

Прогнозите за България са, че застаряващото население, заедно с нарастващото разпространение на хронични заболявания, ще окажат натиск върху разходите за здравеопазване в бъдеще, застрашавайки устойчивостта на здравната система и икономическия растеж. Според анализаторите българската здравна система има нужда от допълнителни инвестиции за посрещане на бъдещите предизвикателства пред здравеопазването, както и за запазване на финансовата си устойчивост. Очакванията са инвестициите в здравеопазване да намалят бъдещия натиск върху разходите, както и да създадат икономически ползи. Обяснението - по-високите и ефективни инвестиции в здравеопазване ще окажат положително въздействие върху здравните резултати, което от своя страна ще увеличи икономическите ползи и свързаните с тях данъчни приходи, и ще генерира спестявания в дългосрочен план.

Изводът от доклада е, че недостатъчните инвестиции в здравеопазването, в комбинация с неефективността на разпределението на наличните ресурси, са важни фактори за различията между страните в достъпа до здравеопазване и до иновативни лекарствени продукти. Пациентите в Централна и Източна Европа получават достъп до два пъти по-малко иновативни терапии в сравнение с живеещите в Западна Европа, след като чакат много по-дълго за тях.

По данни за периода 2016 – 2019 г. в България са налични само 32% от новите лекарствени продукти, разрешени от Европейската агенция по лекарствата (EMA). Страната ни плаща и 3 пъти по-малко за лекарствени продукти на глава от населението, сравнено с петте най-развити държави в ЕС. Забавеният достъп до терапия (с 247 дни) допринася за по-лошите здравни резултати, които продължава да регистрира България, въпреки някои видими подобрения през последните години. Така например продължителността на живот у нас е все още със 7 години по-ниска, а предотвратимата смъртност е три пъти по-висока.

Изводите и препоръките в доклад, разработен от EFPIA и PwC, се припокриват с тези на инициативата „Заедно за повече здраве“ за необходимостта от повече и по-ефективни инвестиции в здравната система на България, с цел постигане на по-добри дългосрочни резултати.

Вече трета поредна година „Заедно за повече здраве“ обединява усилията на Български лекарски съюз, Български фармацевтичен съюз и Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България към обезпечаване на устойчивостта, фискалната стабилност и успешното развитие на здравната система чрез по-големи и ефективни инвестиции в здравеопазването на страната.