Редица промени в бюджета на НЗОК 2020 (Обновена)

След бурни четиричасови дебати и с редица промени Народното събрание гласува бюджета на НЗОК за 2020 г. Сред главните промени в разпределението на средствата е увеличението на парите отделени за първична доболнична помощ - 6 млн. лв. и по 3 млн. лв. допълнително за специализираната доболнична помощ и за медико-диагностични дейности. Допълнителните средства идват от резерва на НЗОК. 

В рамките на дебата по финансовата рамка на бюджета депутатът от БСП проф. Георги Михайлов заяви, че въпреки увеличените средства за здравеопазване, от бюджета възникват  твърде много въпроси.

Редките болести да се върнат в Министерството на здравеопазването,

защото това са социалнозначими заболявания, поиска проф. Михайлов. Той каза, че е нередно лекарствата за редки болести, вродени и придобити куагулопатии и за базови терапии, да са в една група. По думите му проблем има и със средствата за лечение в чужбина, тъй като въпреки всички обяснения, че тези плащания са намалени, защото повече пациенти ще бъдат лекувани в България, не издържали на критики. Видимо е, че тези плащания през годините нарастват и намаляването на средствата за тях, ще доведе до сътресения между болните, близките им и Касата“, заяви проф. Михайлов.

Д-р Нигяр Джафер от ДПС посочи,че при първото четене на бюджета всички са се обединили около становището, че трябва да се отделят повече средства за превенция, скрининг и ранна диагностика, защото това е европейската практика. Вие надхвърлихте нашите очаквания с предложението за ПИМП, но пък ние бяхме предложили много повече средства за СИМП и МДД. Тези средства са нужни, за извеждане на дейности от болниците и ако не са включени в бюджета на Касата, ще трябва да дойдат от държавния бюджет“, каза д-р Джафер.

Според депутата от ДПС Джевдет Чакъров

проблемите в здравеопазването не са натрупани сега,

а се трупат от доста години. „В момента се отделя  4,5% от БВП, но реално разходите за здравеопазване са 8%. Това, което ни притеснява е доплащането от пациентите, което е най-високото в ЕС. Разпределението на средствата също не е балансирано. 50% от бюджета са за болнична помощ, а 30% -  за лекарства . Остават едва 20% за всички останали пера“, каза той.  

„Големият проблем на здравеопазването са свърхоспитализациите, който е създаден във вътрешните отделения на болниците, тъй като когато прехвърлят един болен от една клинична пътека на друга всеки пък го хоспитализират наново. В 7-милионна България има три милиона хоспитализации.Всички гледаме каква е системата в Германия, но никой не казва, че там здравната вноска е 15%. Ако решим да правим немски модел на здравеопазване, трябва да почнем от там - дали да се вдигне вноската на 15%. Тъй като никой няма да се съгласи, а ние работим по друг модел, смятам, че разпределението  на средствата е адекватно“, заяви депутатът от ОП д-р Калин Поповски.

„Пътеките са алгоритми за работа, а не за плащане. Ние продължаваме да наливаме пари в една система, в която не знаем кое колко струва. Това ще се приключи, когато се спре с плащане за клиничните пътеки и търговските дружества“, репликира проф. Михайлов.

Най-голям дебат сред депутатите предизвика отпадането на чл. 5 от Закона за бюджета, който предвиждаше създаване на списък с лекарства, изключени от общия Механизъм за отстъпки. В този списък трябваше да влязат лекарствата, включени в Позитивния лекарствен списък, които нямат терапевтична алтернатива при лечение на заболявания за лекарствени продукти по списък за базова терапия на онкологични и онкохематологични заболявания; коагулопатии и други редки заболявания с разнородни характеристики; лекарства, които се прилагат самостоятелно, в терапевтични схеми и са безалтернативни, гарантират живот, осигуряват лечение на критични състояния, застрашаващи живота. Членът беше отхвърлен от финансова комисия миналата седмица, а

днес го оттегли и вносителя д-р Даниела Дариткова.

Според проф. Михайлов това е списък на отпадащите от пазара медикаменти, които отпадат, защото дистрибуторите са неудовлетворени от предлаганите им условия. „Лекарствата ще остават за сметка на лечебните заведения, които ще ги плащат при друга наредба и за своя  сметка. Така стигаме до там отделни антитуморни препарати да се продават у нас на фантастично високи цени, защото са отпаднали от регистрация, а пациентите да си ги купуват в чужбина“, каза той.  

Според д-р Дариткова проблемът с този член е дошъл от липсата на списък, който трябва да бъде изготвен от Надзорния съвет на Касата. „Този списък ще се определя по критерии, приети от надзорния съвет, без ние да знаем кои ще са медикаментите, които е включват в него. Текстът крие риск да се направи реверанс към определени фармацевтични фирми и ние, тук в Народното събрание, да подпишем празен чек за около 100 млн. на Надзорния съвет на Касата“, каза тя и уточни, че списъкът ще бъде приет в Закона за здравното осигуряване, а същевременно така се гарантира равнопоставеност на всички представители на фармацетивчаната индустрия.

Така

99, 9 млн. лв., които бяха отделени за това перо, днес бяха разпределени отново

като  68 млн. лв. отидоха за лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специализирани медицински грижи и за домашно лечение на територията на страната, а 31, 9 млн. лв. за лекарствени продукти за лечение на злокачествени заболявания и продукти при животозасращаващи кръвоизливи и спешни оперативни и инвазивни интервенции при пациенти с вродени коагулопатии, в условията на болничната медицинска помощ, които НЗОК заплаща извън стойността на оказваните медицински услуги.

В Закона за бюджета на НЗОК бяха разписани и два нови параграфа. Единият касае изплащането на надлимитната дейност и разходите по лихви, такси и адвокатски хонорари за съдебни дела. За изплащане на всички дължими суми по влезли в сила съдебни решения срещу НЗОК във връзка със здравноосигурителни плащания Надзорният съвет на НЗОК по предложение на управителя на НЗОК своевременно ще одобрява компенсирани промени между показателите по бюджета на НЗОК в частта разходи и трансфери. Този член влиза в сила от обнародването на Закона в Държавен вестник, а сумите ще бъдат изплатени още тази година.

Дебат предизвика и предложението за изменението на Закона на здравето, в което е заложено, че лечението на онкологични и онкохематологични заболявания, з

апочнало на пациенти преди навършване на 18-годишна възраст,

ще продължи да се заплаща от Касата и след навършването на тази възраст до приключване на лечението.

Според проф. Михайлов текстът не е изпипан и не указва, че лечението ще продължи на същото място. Според д-р Дариткова, предложението е на детски онколози, които по този начин ще продължат да се грижат за пациентите си и след навършването на тяхното пълнолетие, но вече ще им се плаща за това. Предложението на проф. Михайлов текстът да се прецизира беше отхвърлено, въпреки че депутатите излязоха в 10-минутна почивка заради него.

Законът за бюджета на НЗОК влиза в сила от 1 януари 2020 г.