Ръст на е-здравните услуги в Полша, голяма част вече се реимбурсират от Здравния фонд

В България липсва системен подход и адекватна правна рамка, която да улесни навлизането на телемедицината

Електронните здравни услуги в Полша бележат непрекъснат ръст от 2020 г.насам, те са придобили огромна популярност и се посрещат с удовлетворение и от пациенти, и от медицинската общност, а развитието им е не само успешно сега, а залага на сериозни проекти и перспективи за близкото и по-далечното бъдеще. Този извод прозвуча по време на конференцията „Иновации в полската телемедицина“, организирано от посолството на Република Полша в България и бизнес партньори на български лечебни заведения. Голяма част от телемедицинските услуги вече се реимбурсират от полския Здравен фонд, други се разработват в постоянно сътрудничество между полското здравно министерство, фонда и частния сектор, стана ясно още по време на конференцията.

Над 17 млн. потребители в Полша вече имат акаунт в интернет и ползват различни здравни приложения, като дистанционното здравеопазване печели все по-повече последователи. По време на COVID пандемията полската държава е осигурила безплатно за ползване в дома десетки хиляди пулсоксиметри, които са били свързани с централизирана система за анализ и мониторинг, благодарение на което са били спасени 5000 човешки живота, сочат данните от последните години.   

От 2020 г., когато е било поставено началото до днес са издадени 1,5 млрд. електронни рецепти и 122 млн. електронни направления за специалист, а електронното здравно досие е признато като документ от първостепенно значение за полското здравеопазване. Тези медицински услуги стават все по-предпочитани, защото са с ниска цена, пестят време, улесняват достъпа и се оказват бариера пред злоупотреби с публични средства, отчитат експерти.

Електронните рецепти, които издават полските лекари вече са трансгранични и имат валидност в още няколко страни – Хърватска, Финландия, Естония, както и в няколко области на Испания, като идеята е те да се приемат във все повече европейски държави.

Кардиология и кардиологична рехабилитация, гериатрия, психиатрия, захарен диабет, палиативни грижи – това са областите, в които според прогнозите на специалистите дистанционният мониторинг и телемедицинските грижи ще навлизат най-бързо.

В България има известен опит с технологии от областта на телемедицината в лечебни заведения в София, Пловдив и Варна, но липсва системен подход, липсва и адекватна, релевантна на конкретната ситуация нормативна уредба, отчитат специалистите.

Дистанционен кардиологичен мониторинг, контактна термография като допълващ метод за диагностика на рак на гърдата, наблюдение на възрастни и хронично болни хора по домовете, регистриране и предаване на данни на деца към личните им лекари, са част от областите на приложение, в които има натрупан български опит, стана ясно по време на конференцията.

Д-р Надежда Тодоровска, заместник-генерален директор на БЧК информира, че организацията ще инициира създаването на работна група заедно с експерти да изготви предложения за промени в нормативната уредба, с които правната рамка на телемедицинските дейности да придобие цялостен вид и да гарантира нормална работа на медицинските специалисти. В момента БЧК има опит с наблюдението от разстояние на 500 пациенти по домовете им в в населени места в Северозападна България.

В конференцията участва и зам-.министърът на здравеопазването д-р Динко Странски.