СЗО: Инвестирането в здравеопазване трябва да бъде приоритет след епидемията
Най-добрият начин за защита на икономиката е защита на хората, каза д-р Ханс Клуге
"Епидемията COVID-19 показа една основна истина: когато някой от нас e болен и му липсват грижи, всички сме изложени на риск. Никой не е в безопасност, докато всички не са в безопасност“. Това заяви на брифинг в Копенхаген регионалният директор на СЗО – Европа д-р Ханс Клуге. Главният акцент в изявлението му бе поставен върху икономическите последици и възстановяването след епидемията.
По думите на д-р Клуге контролът върху вируса и икономическото възстановяване вървят ръка за ръка, а COVID-19 е засегнал всички страни в една или друга степен, но нито една от тях не трябва да бъде изоставена или пренебрегната в преодоляването на последиците от епидемията. Директорът на СЗО – Европа бе категоричен, че сега всички европейци са изправени пред голямо предизвикателство – да изградят една по-различна икономика – икономика на приобщаването и преодоляването на неравенствата.
„В една такава икономика общественото здраве се разглежда като двигател на работните места в здравния сектор, особено за младите хора“, посочи той.
„Най-добрият начин за защита на икономиката е защита на хората“, каза още д-р Клуге и припомни прогнозата на експертите, според която Европа навлиза в икономическа рецесия:
„В СЗО сме загрижени, че страните ще отговорят на тази криза по същия начин, както направиха с рецесията преди 10 години. Много държави в Европа отговориха на тази криза чрез намаляване на публичните разходи за здравеопазване. Между 2008 и 2013 г. публичните разходи за здраве на човек спаднаха в около половината от страните в нашия регион. Тези съкращения попречиха на много хора да имат достъп до здравната помощ, от която се нуждаят. Недостигът на здравни грижи нарасна в 19 от 28 държави на ЕС, и това засегна пряко 3 млн. европейци повече през 2013 г. м сравнение с 2008 г. Освен това, приблизително 9% от домакинствата бяха изтласкани в бедност или обедняха още повече в резултат на необходимостта да плащат от джоба си за здравеопазване."
"Трябва да се поучим от грешките на миналото. Да инвестираме в здравеопазване, да инвестираме в социална защита и най-вече да избягваме строгите икономии, които опустошиха живота на толкова много хора в Европа“, призова д-р Клуге.
Още от Новини
Коментари по темата
Принципите на либералния пазар са крайно противопоказни за прилагане в някои основни сфери на обществения живот като образованието, здравеопазването и спорта. Сега имаме частни училища, частни болници и спортни клубове които са "търговски дружества". Понастоящем много от създателите на Търговския закон /вкл. проф. Огнян Герджиков/ разбират тази грешка и считат че в тези сектори трябва да има повече държава.
Глупости бе каскете с петолъчка. Точно това събори комунизма ,СИВ и цялата комунистическа кочина- наличието на брутална държава и Партия, която решаваше вместо частната инициатива незьачитайки личността. Айде сега шибаната ти държава под която разбираш Партията да осигури лекари правени на конвейр в завода и да ги върже да работят за стотинки при отворени граници към нормалния западен Свят и липса на милиционери, джипки и минни полета тоест функциониращия затвор от соца. Да го ду хате другари. Няма да имате лекари още след 4-5 години и нищо не може да направите вече без пранги и белезници.
Трябва да се преоцени досегашната стратегия на държавата в сектора здравеопазване. Време е за това да се застъпи за по-силна роля на държавта за разрешаване на евентуална нова втора пандемична вълна
В България от близо две десетилетия се разработва една незавидна система на здравни грижи и здравеопазване. Това започна с учредяването на НЗОК и с въвеждането на регистрацията на болничните здравни заведения по търговския закон. Постепенно се стигна до възможност на частните търговски дружества да инвестират в сектори, които носят повече приходи при опериране с публични средства от здравно-осигурителния фонд. Това доведе до рязкото намаляване на броя на реално обслужваните легла в другите обществени или публични болници. Така страната се изправи неподготвена да посрещне каквато и да било епидемична криза, поради намаление и броят на леглата в отделенията за инфекциозни болести. Наред с това се стигна и до драстично по-малък брой лекари, които да специализират било в сферата на инфекциозните болести или било в сферата на епидемиологията като здравни експерти в РЗИ към МЗ.ч
На кого го казваш Хер Клуге ,на кого? Тукашните тиквеници никога не са намалявали парите за здравеопазване ,защото тези пари са на санитарната кота 0/нула/ където, ако още ги намалят ще има падащи трупове по улиците и никакъв наличен санитарен автомобил да ги дигат даже от пътното платно. Това е хубавата новина за гетото - мутрите не могат повече да намалят разходите за здраве така, че народът да не ги избеси по стълбовете на другия ден Лошата новина е ,че този баланс ще си остане - толкова пари за здраве ,колкото глупавите избиратели да се домъкнат до урните и да гласуват като пълни тъпанари пак за тези ,които са определили разходи за здравеопазване на нивото на централно-африканска република. В момента глупавото гето има последното поколение лекари, което някога ще види налични .След това - да живее естествения отбор и бягството в чужбина и на последните останали малко с акъл. Иронията е ,че всички ватници веещи червените парцали ще бъдат изоставени тук в кочината дори от децата си ,които няма да искат да живеят в гето без лекари и здравна помощ. Алелуяяяяя