СЗО - Европа: Здравните услуги стават все по-недостъпни, доплащането от джоба - все по-голямо

Твърде голям брой домакинства в Европейския регион са изпаднали в бедност, след като са платили за здравни услуги. Това сочат данни от нов доклад на СЗО – Европа. В него се анализира информация от 40 страни в региона, която отразява няколко силно обезпокоителни тенденции, отбелязват от организацията – висок дял на доплащанията от джоба и силно намалено здравно покритие в немалко държави.

Голямата зависимост на здравните системи от плащанията от джоба означава, че много хора изпитват финансови затруднения, когато ползват здравни услуги или се сблъскват с бариери за достъп, което води до незадоволени нужди, се казва в доклада.

Плащанията от джоба също така тласкат някои хора към бедност или ги правят още по-бедни, се посочва още в него.

От екипа, работил над анализа, посочват, че в световен мащаб 4,5 млрд. души – повече от половината от човечеството – не са обхванати от основни здравни услуги. Европейският регион очевидно не прави изключение, заключават експертите. Според тях

много домакинства вече се изправят пред дилемата дали да плащат за здравеопазване или за храна

Данните, събирани преди пандемията от 2019 г., вече показват някои тревожни тенденции. Много страни в Европейския регион имат значителни пропуски в здравното покритие на населението. Само 23 от 40 държави съобщават, че обхващат над 99% от населението с медицински услуги, а случаите на катастрофални разходи за здравеопазване са 3 пъти по-високи в страни с празноти в покритието на населението в сравнение със страни, които покриват над 99% от населението.

При най-бедната една пета от населението катастрофалните разходи за здравеопазване могат да бъдат 2 до 5 пъти по-високи от средните разходи за здраве за страната, сочат анализите.

Авторите дават и определение на понятието „катастрофални разходи за здравеопазването“ – за такива се говори, когато едно домакинство вече не може да си позволи да посреща основни нужди – храна, жилище и отопление, защото трябва да плаща от джоба си за здравни услуги. 

В по-голямата част от обследваните страни в Европейския регион – 28, случаите на катастрофални разходи за здравеопазване се увеличават с времето със средно увеличение от 1,7 процентни пункта, докато в останалите 12 държави честотата на катастрофални разходи за здравеопазване е намаляла средно с 1,8 процентни пункта.

Плащанията от джоба за лекарства за амбулаторно лечение са основният двигател на финансовите затруднения в страните,

особено за най-бедната една пета от населението. Следват медицинските изделия като слухови апарати и денталните услуги. В най-бедните 20% от домакинствата разходите за лекарства са отговорни за 60 на сто от катастрофалните разходи за здравеопазване, средно за 40-те страни.

Пандемията влоши ситуацията за мнозина, като създаде огромни затруднения, принуждавайки хората да плащат от джоба си за частни здравни услуги и лекарства или просто създавайки непреодолими бариери за достъп, което води до сериозни негативни последици за здравето, казват експертите.

От СЗО – Европа са категорични, че медицинските продукти и денталните услуги трябва да се предоставят или управляват в заведенията за първична медицинска помощ. Констатациите в доклада обаче показват, че има значителна празнина в покритието на първичната медицинска помощ в много страни в региона.

Докладът сочи, че още преди пандемията хората са били изправени пред неприемливо ниво на катастрофални разходи за здравеопазване и е време да това да се промени, коментира д-р Ханс Клуге, регионален директор на СЗО за Европа.

СЗО – Европа призова страните да предприемат политически стъпки, които да доведат до тези промени. На първо място

политиката за универсално здравно покритие да бъде адекватно финансирана от публични разходи,

за да няма сериозен недостиг на персонал, дълго чакане за лечение и неформални плащания.

Правото на публично финансирано здравеопазване трябва да бъде отделено от плащането на социални здравноосигурителни вноски, препоръчват експертите на световната организация.

Други предложения са свързани с невнасянето на здравни вноски – проблем, който следва да бъде обект на данъчните власти, а не на здравната система. Доплащанията за здравни услуги трябва да се прилагат много пестеливо и да бъдат проектирани по такъв начин, че хората с ниски доходи или с хронични заболявания да бъдат автоматично освободени от всички такси, смятат от СЗО – Европа.

Покритието на първичните грижи трябва да включва лечение, а не само консултация и диагностика. Това ще помогне за намаляване на плащанията от джоба за лекарства, медицински продукти и стоматологични грижи, казват още от там.

Бежанците, търсещите убежище, и мигрантите без документи трябва да имат право на същите обезщетения като другите жители на страните, без административни пречки за достъп до права, допълват експертите.