След Тристранката: Внасят бюджетите за 2022 г. в МС с корекции

Няма мотиви за голямото увеличение на средствата за извънболнична помощ спрямо средствата за болнична, смятат от КНСБ

„Партньорите имаха забележки, голяма част от които конструктивни. С малки корекции на база на обсъждането ще внесем проектите за бюджети в Министерски съвет и след приемането им, надявам се, там – в парламента“. Това каза финансовият министър Асен Василев след продължилото над 5 часа заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество.

Въпреки дългите дискусии, Тристранката не постигна единодушна подкрепа по бюджетите. БСК, КНСБ и КТ „Подкрепа“ не подкрепят проекта за бюджет на НЗОК за 2022 г., БТПП и КРИБ го подкрепят принципно, но с бележки, а АИКБ и ССИ го подкрепят изцяло.

Според председателя на КНСБ Пламен Димитров в проекта за бюджет на Здравната каса няма достатъчно обяснения и мотиви за неравномерното разпределение на средствата по отделните пера. „Поглеждайки прирастите в процент, ясно се вижда, че средствата за извънболнична помощ нарастват доста повече спрямо средствата за болнична такава. Не приемаме обяснението, че извънболничната помощ до този момент е била подценявана по редица причини. По закон, НЗОК купува, но не финансира дейности изобщо. Нещо повече, пандемията доказа, че натоварването бе поето в огромна степен от болничната помощ. Съгласни сме с необходимостта от реформа в извънболничната помощ, но такава не виждаме в проекта на бюджет, нито като изявени намерения, нито като конкретни политики“, каза той.

„Не приемаме твърдението, че НЗОК е държавна институция и като такава няма как да има предвидени средства за увеличение на работните заплати, особено в условията на ситуация на нарастваща инфлация и загуба на реална покупателна способност у всички граждани. Настояваме за ръст на заплатите във всички бюджетни организации поне с 10%, а на работещите „на терен“ с 15%“, допълни още той.

Ваня Григорова от „Подкрепа“ също заяви, че е неприемлива липсата на увеличение на заплатите на работещите в НЗОК и районните каси. „Вследствие на увеличения размер на минималната работна заплата, на осигурителните доходи, на възрастта за пенсиониране, нарасналата инфлация и други фактори, бюджетът на НЗОК се увеличава с 604 437 хил. лв. допълнителни средства за разходи и трансфери. Наред с това се увеличават и отговорностите и задълженията на заетите в регионалните здравноосигурителни каси“, каза тя.

От „Подкрепа“ настояват да бъде преразгледана политиката на замразяване на доходите на заетите в НЗОК. Практическото прилагане на тези дейности и произтичащите от това професионални ангажименти следва да бъдат обезпечени чрез завишаване на средствата в графа „разходи за персонал“ с 10% или промяна на средствата от 56 223 700 лв. на 61 846 070 лв., което е увеличение с общо 5 622 370 лв.

В своето становище БТТП подкрепя и през 2022 г. да продължи изплащането на ежемесечни средства за осигуряване на изплащане на допълнителни трудови възнаграждения на медицинския персонал на изпълнителите на болнична медицинска помощ, чрез трансфер от централния бюджет по бюджета на НЗОК, за срока на обявена извънредна епидемична обстановка. Палатата приветства и отредените 280 млн. лв. за създаване на ефективно работеща доболнична помощ.

От БТПП обаче категорично се противопоставят отново на запазване на заплащането на първите три дни болничен от работодателя.

„БТПП счита, че предвиденото увеличение на средства по различните пера в бюджета на НЗОК трябва да се компенсира не от поредното финансово натоварване за работодателите, а от промяна в нормативната уредба и въвеждането на осигурителни вноски за държавните служители. Считаме, че увеличение на заплатите в държавния сектор с по 10% и повече в последните години е достатъчен фактор за въвеждането на осигурителните вноски за държавните служители“, се казва в становището на Търговско-промишлената палата.

От КРИБ пък настояват за сумата за лекарствени продукти за бюджета за 2022 г. да е най-малко 1 535 000 000 лв., при предвидени сега 1 510 452 800 лв., за бъдат задържан на нивата от 2021 г. финансовият риск за притежателите на разрешение за употреба, произтичащ от поемането на задължения за заплащане на отстъпки и компенсации на НЗОК.

От Конфедерацията на работодателите и индустриалците настояват за пълна прозрачност относно проекта на списък с лекарствени продукти, на базата на които е предложен бюджет на 4-тата група лекарствени продукти, също и общите плащания на НЗОК и общият размер на събраните отстъпки и компенсации за тези лекарствени продукти през предходни години. „Необходимо е и да има достъпна информация относно очаквания размер на отстъпките и компенсациите за продуктите в тази група, както и в останалите групи, в които предложеният бюджет е намален, за да се осигури финансиране на допълнителната четвърта група“, казват от КРИБ в становището си.

Те заявяват още, че в случай на прекомерно нарастване на размера на финансовия риск, включително поради невъзможност за планирането му, притежателите на разрешения за употреба може да не бъдат в състояние да подпишат договори с НЗОК, което би довело до блокиране на достъпа на пациентите до определени лекарствени продукти, заплащани от НЗОК.