Социално значимите заболявания във фокуса на „НЗОК за теб“ (Видео)

На социално значимите заболявания е посветена тазседмичната тема на Здравната каса в рубриката „НЗОК за теб“. Какви са стъпките при съответните диагнози, какво можем да получим по Здравна каса – вижте:

Социално значимите заболявания могат да бъдат определени като болести на съвременния начин на живот. Те са сред главните причини за заболеваемост и смъртност сред населението в съвременните страни. На какво се дължат: на големите и резки промени в начина на живот, разнообразните рискови фактори (тютюнопушенето, заседналия начин на живот, стреса, консумация на нездравословна храна).

Социално значимите заболявания, освен че икономически и психологически обременяват хората и семействата им, често водят и до инвалидизиране, влошаващо оптималното функциониране при изпълнение на ежедневните дейности.

Онкологичните, сърдечно-съдовите заболявания и диабетът са сред водещите социално значими заболявания.

При провеждането на профилактични прегледи на лица над 18-годишна възраст, общопрактикуващият лекар (ОПЛ) формира групи от лица с рискови фактори, които допринасят за тяхното развитие.

Социално значимите заболявания не са присъда. Научете защо!

АКО РАКЪТ Е НА ГЪРДАТА

Профилактика! Тя е задължителна, ако не искате да чуете страшната диагноза!

Какво включва тя:

При годишния профилактичен преглед на здравноосигурените лица над 18-годишна възраст, извършван от общопрактикуващия (личния) лекар, при:

- жени ≥ 30-годишна възраст – мануално изследване на млечни жлези – ежегодно;

- жени от 30 до 50-годишна възраст – ехографско изследване на млечни жлези – веднъж на 2 години;

- жени от 45- до 69-годишна възраст включително – мамография на млечни жлези – веднъж на 2 години;

- жени ≥ 70-годишна възраст - мамография на млечни жлези – веднъж на 3 години.

При провеждането на годишните профилактични прегледи общопрактикуващият лекар формира група от лица с рискови фактори за развитие на злокачествено новообразувание на млечната жлеза.

Дейности, осъществявани от общопрактикуващия лекар по време на профилактичния преглед на група лица с рискови фактори за развитие на злокачествено новообразувание на млечната жлеза:

• Информиране на пациента за рисковите фактори за развитие на заболяване.
• Обучение за самоизследване на млечните жлези.
• Препоръки за начина на живот и преустановяване на съществуващи рискови фактори.
• Преценка на необходимостта от консултация с акушер-гинеколог или хирург и допълнителни медико-диагностични изследвания.
• Задължителна консултация със специалист по хирургия или акушерство и гинекология – при данни от мамографското изследване за риск от злокачествено новообразувание на млечната жлеза.

Ако все пак има съмнение за наличие на карцином на млечната жлеза?

Личният лекар или специалистът насочва пациента с направление, което важи 30 дни, за консултация с гръден хирург. След хирургичното отстраняване на възела се дава материал за хистологично изследване и имунохистохимия. Ако се установи наличието на туморни клетки в изследваната проба, лекуващият лекар насочва пациента към Обща клинична онкологична комисия. Комисията определя окончателната диагноза, стадия, прогностичната група и лечебната стратегия в различни етапи на болестта.

Решенията на клиничните онкологични комисии са писмени и копие от тях се предоставя на лекуващия лекар. На пациента се съставя план и се осигурява комплексно онкологично лечение.

Според изготвения план за лечение:

може да бъде назначено провеждането на химиотерапия, лъчелечение, имунотерапия или комбинация от тях, като цялостния процес на лечение се осигуряват чрез прилагането на следните амбулаторни процедури:

-„Определяне на план за лечение на болни със злокачествени заболявания“

-„Системно лекарствено лечение при злокачествени солидни тумори и хематологични заболявания“

-„Проследяване на терапевтичния отговор при пациенти на домашно лечение с прицелна перорална противотуморна терапия и перорална химиотерапия“

 -„Амбулаторно наблюдение/диспансеризация при злокачествени заболявания и при вродени хематологични заболявания“

и клинични пътеки

-„Продължително системно парентерално лекарствено лечение на злокачествени солидни тумори и свързаните с него усложнения “

- „Диагностични процедури за стадиране и оценка на терапевтичния отговор при пациенти със злокачествени солидни тумори и хематологични заболявания“

- „Брахитерапия с ниски активности“

- „Конвенционална телегаматерапия“

- „Триизмерна конвенционална телегаматерапия и брахитерапия със закрити източници“

- „Високотехнологично лъчелечение на онкологични и неонкологични заболявания“

-„Модулирано по интензитет лъчелечение на онкологични и неонкологични заболявания“

- „Радиохирургия на онкологични и неонкологични заболявания“

- „Ортоволтно перкутанно лъчелечение и брахитерапия с високи активности“ и „Палиативни грижи за болни с онкологични заболявания“

Лечебните заведения, сключили договор за изпълнение на дейностите по посочените пакети здравни дейности, осигуряват на пациентите пълния обем диагностични и лечебни процедури по определения план на лечение по време и място на провеждане, като координират и контролират неговото изпълнение. Периодично минимум на всеки 2 - 4 месеца или 4 - 6 курса (до 6 пъти за една календарна година), за оценка на ефекта от лечението се провежда рестадиране на заболяването. Рестадирането се провежда в лечебни заведения за болнична помощ или комплексен онкологичен център, като всички изследвания необходими за провеждането на рестадирането се провеждат в лечебното заведение.

Диспансеризация на злокачествени заболявания се провежда само в лечебни заведения за болнична помощ и в комплексни онкологични центрове.

Прегледите и изследванията се извършват от лечебното заведение, което води диспансерното наблюдение на пациентите.

 Пациентите не могат да бъдат връщани за допълнителни изследвания в извънболничната помощ.

И още:

За да бъдат облекчени пациентите с това заболяване, НЗОК заплаща първична епитеза, постоянна епитеза, перука, както и компресивен ръкав при лимфедем и сутиен за гръдна епитеза.

АКО  РАКЪТ Е НА МАТОЧНАТА ШИЙКА

Ракът на маточната шийка е определен като рак на младите, защото заема второ място по честота на ракови заболявания сред жените на възраст между 15 и 44 години.

НЗОК заложи на увеличаване на диапазона на дейности в извънболничната помощ, за да се осъществи реална превенция в различни целеви групи и възрасти, което води до разширяване на скрининга и ранната диагностика на онкологични заболявания.

Какви са дейностите и изследванията за профилактика на рака на маточната шийка, включени в профилактичния преглед, заплащан от НЗОК?

• За профилактика на рака на маточната шийка, при провеждане на ежегодния задължителен профилактичен преглед, общопрактикуващият (личен) лекар насочва здравноосигурените жени от 30- до 40-годишна възраст за консултативен преглед с лекар специалист по „Акушерство и гинекология“ (АГ) с „Медицинско направление за консултация или провеждане на съвместно лечение“ (бл. МЗ-НЗОК № 3).
• При прегледа лекарят специалист взема материал за извършване на онкопрофилактично течно-базирано цитологично изследване на материал от шийката на матката и издава „Направление за медико-диагностична дейност“ (бл. МЗ-НЗОК № 4) към лаборатория по обща и клинична патология, сключила договор с НЗОК за извършване на „Течно-базирано цитологично изследване на материал от шийката на матката“ с код 07.14. Оказаната медицинска помощ се отразява от лекаря специалист по „Акушерство и гинекология“ в „Амбулаторен лист“.
• Срокът на валидност на направленията е 30 календарни дни от датата на издаването им.
• При две негативни цитологични изследвания личният лекар насочва здравноосигуреното лице към АГ специалист веднъж на 3 години.
• При провеждането на профилактичните прегледи общопрактикуващият лекар формира група от лица с рискови фактори за развитие на злокачествено новообразувание на шийката на матката и попълва „Карта за оценка на рисковите фактори за развитие на заболяване“.
• За лицата с рискови фактори за развитие на злокачествено новообразувание на шийката на матката, личният лекар провежда обучение за самонаблюдение, дава препоръки за начина на живот - хигиенни навици, сексуално поведение, преустановяване на вредни навици и ги информира за рисковите фактори за развитие на това заболяване.
• Общопрактикуващият лекар преценява необходимостта от консултация с акушер гинеколог и назначаването допълнителни изследвания. При резултат от цитонамазка ≥ РАР ІІІ В задължително насочва пациента за консултация със специалист по акушерство и гинекология.

Национална програма за първична профилактика на ракови заболявания, причинени от човешки папилома вирус (HPV) 2025 - 2030 г.

С Решение на Министерския съвет на 09.04.2025 г. бе приета Национална програма за първична профилактика на ракови заболявания, причинени от човешки папилома вирус (HPV) 2025-2030 г. Чрез Програмата се осигурява безплатна ваксинация (ваксина и нейното прилагане) за момичета на възраст от 10 до 14 навършени години включително и на момчета на възраст от 10 до 13 навършени години включително.

АКО КАРЦИНОМЪТ Е ЗАСЕГНАЛ ШИЙКАТА НА МАТКАТА

Личният лекар или специалистът по „Акушерство и гинекология“ насочва пациента с направление № 7 за хоспитализация и оперативно лечение в отделение/клиника по „Акушерство и гинекология“. След хирургичното отстраняване на тумора се дава материал от него за хистологично изследване и имунохистохимия. Ако се установи наличието на туморни клетки в изследваната проба лекуващият лекар насочва пациента за представяне пред Обща клинична онкологична комисия. Обща клинична онкологична комисия определя окончателната диагноза, стадия, прогностичната група и лечебната стратегия в различни етапи на болестта. Решенията на клиничните онкологични комисии са писмени и копие от тях се предоставя на лекуващия лекар. На пациента се съставя план за лечение. Според изготвения план за лечение може да бъде назначено провеждането на химиотерапия, лъчелечение, имунотерапия или комбинация от тях, като цялостния процес на лечение се осигуряват чрез прилагането на следните амбулаторни процедури:

• „Определяне на план за лечение на болни със злокачествени заболявания“
• „Системно лекарствено лечение при злокачествени солидни тумори и хематологични заболявания“
• „Проследяване на терапевтичния отговор при пациенти на домашно лечение с прицелна перорална противотуморна терапия и перорална химиотерапия“
• „Амбулаторно наблюдение/диспансеризация при злокачествени заболявания и при вродени хематологични заболявания“

и клинични пътеки

• „Продължително системно парентерално лекарствено лечение на злокачествени солидни тумори и свързаните с него усложнения“
• „Диагностични процедури за стадиране и оценка на терапевтичния отговор при пациенти със злокачествени солидни тумори и хематологични заболявания“, „Брахитерапия с ниски активности“
• „Конвенционална телегаматерапия“
• „Триизмерна конвенционална телегаматерапия и брахитерапия със закрити източници“
• „Високотехнологично лъчелечение на онкологични и неонкологични заболявания“
• „Модулирано по интензитет лъчелечение на онкологични и неонкологични заболявания“
• „Радиохирургия на онкологични и неонкологични заболявания“
• „Ортоволтно перкутанно лъчелечение и брахитерапия с високи активности“
• „Палиативни грижи за болни с онкологични заболявания“.

Лечебните заведения, сключили договор за изпълнение на дейностите по тези пакети, осигуряват на пациентите пълния обем диагностични и лечебни процедури по определения план на лечение по време и място на провеждане, като координират и контролират неговото изпълнение. Периодично, минимум на всеки 2 - 4 месеца или 4 - 6 курса (до 6 пъти за една календарна година), за оценка на ефекта от лечението се провежда рестадиране на заболяването. Рестадирането се провежда в лечебни заведения за болнична помощ или комплексен онкологичен център (КОЦ), като всички изследвания необходими за провеждането на рестадирането се провеждат в лечебното заведение.

Пациентите не могат да бъдат връщани за допълнителни изследвания в извънболничната помощ.

АКО Е УСТАНОВЕНА УГОЛЕМЕНА ПРОСТАТА                                               

Ракът на простатата е едно от най-често срещаните онкологични заболявания при мъжете в световен мащаб, което го превръща в сериозно обществено и здравно предизвикателство. Въпреки своята сериозност, съвременната медицина предоставя ефективни инструменти за неговото овладяване, стига болестта да бъде открита навреме.

Диагностика и симптоми

В началните си стадии заболяването често протича безсимптомно. Когато се появят признаци, те обикновено включват затруднено уриниране, често нощно уриниране или наличие на кръв в урината. Основният стълб в ранното откриване е изследването на простатно-специфичния антиген (PSA) – кръвен тест, който служи като туморен маркер. НЗОК заплаща изследването на свободния (f PSA), също така и на като общия PSA (tPSA), като съотношението между тях е основният индикатор за злокачественост на процеса.

При съмнителни резултати се преминава към преглед, ехография и финално потвърждение чрез биопсия.

Профилактика

Ключът към успешното справяне с болестта е редовната профилактика. Препоръчва се мъжете над 50-годишна възраст да провеждат ежегодни прегледи при уролог, а тези с фамилна обремененост – след 45 години. Здравословният начин на живот, богат на плодове и зеленчуци, и поддържането на нормално тегло също играят роля в намаляването на риска.

Лечение и прогноза

Методите за лечение зависят от стадия и агресивността на тумора. Те варират от "активно наблюдение" при нискорискови форми до радикална простатектомия (хирургично отстраняване), лъчетерапия, хормонална терапия или химиотерапия. Благодарение на новите технологии, като роботизираната хирургия, възстановяването е по-бързо, а страничните ефекти – по-малко.

Прогнозата при рак на простатата е изключително благоприятна, когато е открит в ранен стадий, като петгодишната преживяемост достига близо 100%. Това подчертава значението на информираността: ракът на простатата вече не е присъда, а състояние, което може да бъде контролирано чрез отговорно отношение към собственото здраве.

АКО СТРАДАТЕ ОТ ДИАБЕТ

По време на годишния профилактичен преглед при наличие на риск от развитие на захарен диабет, се извършва оценка по FINDRISK (Въпросник за риск от развитие на захарен диабет в следващите 10 години), като се прави медико-диагностично изследване в лаборатория - определяне на кръвна захар на гладно. Ако има завишени стойности на гликирания хемоглобин, се провежда задължителна консултация със специалист по ендокринология и болести на обмяната.

При провеждането на годишните профилактични прегледи общопрактикуващият лекар формира група от лица с рискови фактори за развитие на захарен диабет тип 2.

За лицата с рискови фактори за развитие на захарен диабет тип 2, личният лекар провежда обучение за самонаблюдение и контрол на теглото, кръвното налягане и други, дава препоръки за начина на живот – хранене, двигателна активност, преустановяване на вредни навици, намаляване на нервно-психическото напрежение.

Общопрактикуващият лекар ОПЛ преценява необходимостта от консултация с ендокринолог и назначаването на допълнителни изследвания. При много висок риск (над 20 т. по FINDRISK) – задължително допълнително изследване на гликиран хемоглобин. При стойности на гликирания хемоглобин по-високи или равни на 5.5 mmol/l до 6.5 mmol/l вкл. – задължителна консултация със специалист по ендокринология и болести на обмяната.

 НЗОК заплаща медицински изделия за измерване на кръвна захар - тест-ленти за кръвна захар, включени в Списъка с медицинските изделия по групи, които НЗОК заплаща в условията на извънболнична медицинска помощ, и стойността, до която НЗОК заплаща за всяка група (Списъкът) – в сила от 01.01.2025 година.

Право да получават тест-ленти за самоконтрол имат всички здравноосигурени лица на инсулиново лечение с диабет тип 1 или тип 2.

Ендокринологът или общопрактикуващият лекар (ОПЛ), работещи по договор с НЗОК, могат да предписват тест-ленти за самоконтрол в количества и срокове.

Лекарят издава електронно предписание (електронна рецепта) без да посочва конкретно търговско наименование на тест-лентите. Изборът на конкретно търговско наименование се прави от пациента в отпускащата аптека. При отпускане на тест-ленти за самоконтрол на здравноосигурените лица следва да бъде предоставен безплатно апарат за измерване на кръвна захар с придружаващи аксесоари/убождащо устройство, както и брой игли, който е равен на броя тест-ленти, посочени в т. А.1.2 от Указанията.

НЗОК не заплаща глюкомери. Апаратите за измерване на кръвна захар, за които се заплащат съответни тест-ленти се осигуряват безвъзмездно от доставчиците на тест-ленти.

Списъкът и Указанията са публикувани на интернет страницата на НЗОК (www.nhif.bg) - рубрика „Медицински изделия и диетични храни“ - подрубрика „Медицински изделия, прилагани в извънболничната медицинска помощ“ (https://www.nhif.bg/bg/medicine_food/nonmedical).

АКО СТРАДАТЕ ОТ СЪРДЕЧНО-СЪДОВИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

По време на годишния профилактичен преглед, извършван от общопрактикуващия (личния) лекар, при мъже ≥ 40-годишна възраст и жени ≥ 50-годишна възраст се назначават:

- триглицериди – един път на 5 години;

- общ холестерол и HDL-холестерол и оценка на СС риск по SCORE системата за лица без сърдечно-съдови заболявания, захарен диабет, хронична бъбречна недостатъчност (ХБН) – един път на 5 години;

- LDL-холестерол (за лица със сърдечно-съдови заболявания, захарен диабет, ХБН, при които не се извършва оценка на СС риск по SCORE системата и не е изследван в рамките на диспансерното наблюдение) – веднъж на 5 години.

Дейности, осъществявани от общопрактикуващия лекар по време на профилактичния преглед на група лица с рискови фактори за развитие на сърдечно-съдови заболявания:

-Информиране на пациента за рисковите фактори за развитие на заболяване.

-Обучение за самонаблюдение и контрол на теглото, кръвното налягане, сърдечната честота и други.

-Препоръки за начина на живот – хранене, двигателна активност, преустановяване на вредни навици, намаляване на нервно-психическото напрежение.

-Преценка на необходимостта от консултация с кардиолог и допълнителни медико-диагностични изследвания.

При много висок риск - по преценка на личният лекар може да се осъществи консултация със специалист по кардиология.