Социолози: 74% от българите никога не са ходили на профилактичен онкологичен преглед

Повечето хора у нас вярват, че ракът се лекува успешно в чужбина - най-вече в Турция Израел и Германия

Близо 74% от българите никога не са провеждали профилактичен онкологичен преглед, а само 3,2% вярват, че ракът може да бъде излекуван със средствата на съвременната медицина.

Тези данни от социологическо проучване представи на пресконференция днес социологът от агенция „Тренд“ Евелина Славкова.

Проучването е проведено по идея на Асоциацията на пациенти с онкологични заболявания АПОЗ по повод Световния ден за борба с рака и има за цел да представи нагласите на българина към превенцията, която остава една от най-пренебрегнатите области на борба с това заболяване, поясни председателката на АПОЗ Евгения Александрова.

По думите й, българинът много трудно преодолява наслагваното с десетилетия убеждение, че ракът е заболяване-убиец и още по-трудно приема, че съвременната медицина го е превърнала в заболяване, което може да бъде поставено под контрол.

„Притеснително е, че в публичното пространство много рядко се коментират случаи на напълно оздравели пациенти, които живеят пълноценно, докато вниманието се отделя повече на негативни и обедкуражителни твърдения, които не мотивират, а по-скоро отблъскват“, каза Евгения Александрова.

Социологът Евелина Славкова обърна внимание на друг факт, който според нея трябва да бъде осмислен и интерпретиран по-задълбочено - според данните от изследването на „Тренд“ над 62% от анкетираните изразяват убеденост, че ракът се лекува по-добре в други страни, най-вече в Турция, Израел и Германия.

„Това говори за недоверие в здравната система“, категорична бе Евелина Славкова.

Според нея, на базата на данните от проучването може да се препоръчат повече насочени информационни кампании, ориентирани към по-младите хора и в частност към младите мъже, които са по-индиферентни и неактивни по отношение на превенцията и необходимостта от грижа за здравето, преди то да се влошило.

Липса на скринингови програми, непълни статистически данни за раковите локализации поради неподаване на информация към Националния раков регистър, липса на протоколи за някои свързани състояния като следоперативен лимфедем, незаплащане от НЗОК на генетичните изследвиня, недостатъчно структури и специалисти в областта на детската онкология – това са част от проблемите, за които алармираха представители на пациентски организации.