Специалисти: Промени в НРД могат да затруднят бързата диагностика и лечение на инсулта

Промени в Националния рамков договор (НРД) за медицинските дейности 2026–2028 г. създават риск от допълнително административно натоварване на неврологичните отделения и могат да затруднят бързата диагностика и терапия на пациенти с мозъчен инсулт. За това предупредиха водещи невролози по време на пресконференция на Българското дружество по инсулт.

В дискусията участваха доц. Росен Калпачки, основател на Българското дружество по инсулт, д-р Филип Алексиев, председател на дружеството, д-р Емилиян Гулев, невролог в Клиниката по неврология на УМБАЛ „Св. Анна“, доц. Велина Гергелчева, началник на Клиниката по неврология в УМБАЛ „Софиямед“, д-р Юлиян Цветанов, невролог в УМБАЛ „Софиямед“, и д-р Георги Георгиев, зам.-председател на пациентската организация за борба с инсулта и афазията.

Според д-р Филип Алексиев част от новите правила съдържат различия между отделните клинични пътеки по отношение на образната диагностика и терапевтичните прозорци за прилагане на тромболиза и ендоваскуларно лечение. Това създава затруднения при интерпретацията на правилата и не отчита в достатъчна степен възможностите на съвременното лечение, включително при внимателно селектирани пациенти извън стандартните терапевтични прозорци, смята той.

Особено критично специалистите коментираха новото изискване за многократно проследяване на кръвната захар при всички пациенти с инсулт, независимо от диабетния им статус.

Според Българското дружество по инсулт при наличие на проблем с кръвната захар такъв профил и сега се извършва като част от медицинското поведение. Задължителното му прилагане при всеки пациент обаче може да доведе до ненужна свръхдиагностика и допълнително натоварване на неврологичните отделения, особено извън големите високоспециализирани центрове.

Един от най-дискутираните проблеми е въвеждането на отделна клинична пътека за транзиторна исхемична атака (ТИА).

Специалистите подчертаха, че когато пациент постъпи със симптоми на инсулт, медицински неприемливо е да се губи време в изчакване дали неврологичният дефицит ще отзвучи. При исхемичния инсулт възможностите за специфично лечение са силно зависими от времето – терапевтичният прозорец за интравенозна тромболиза е ограничен, а при подходящи пациенти се извършва и механична тромбектомия.

„Времето е мозък“ остава основният принцип в съвременното лечение на инсулта, подчерта доц. Росен Калпачки. Според него нормативно изискване, което може да бъде интерпретирано като необходимост да се изчака развитието на симптомите, влиза в противоречие с логиката на спешната медицина.

Лекарите уточниха, че на практика пациент със симптоми на инсулт няма да бъде оставен без диагностика и лечение в очакване да се определи клиничната пътека. Притеснението им е какви административни и финансови последици могат да възникнат впоследствие за лечебното заведение.

Критика предизвиква и предвиденото финансиране от 350 евро за пътеката за ТИА, при положение че диагностичният ресурс при тези пациенти може да бъде практически същият като при исхемичен инсулт. Само образната диагностика може да погълне значителна част от стойността на пътеката, а съществена е и диагностиката за причината за състоянието и правилната вторична профилактика.

Друг централен проблем е липсата на достатъчно гъвкав механизъм за взаимодействие между лечебните заведения.

Според доц. Калпачки съвременното лечение изисква мрежа от болници с различно ниво на компетентност, между които пациентът да може максимално бързо да бъде прехвърлен според нуждите си. Сегашният модел на клиничните пътеки обаче не стимулира в достатъчна степен такъв тип междуболнична колаборация.

Ако пациентът първоначално бъде приет в една болница, но трябва да бъде преместен в друга за високоспециализирана процедура, възникват проблеми с отчитането на клиничната пътека. Според експертите това е в противоречие с идеята за национална мрежа от инсултни центрове.

Като пример за работещ модел беше посочено сътрудничеството между УМБАЛ „Софиямед“ и УМБАЛ „Св. Анна“.

Д-р Юлиян Цветанов обясни, че когато в „Софиямед“ бъде започната тромболиза при пациент, при когото има индикации за последващо ендоваскуларно лечение, още по време на терапията се осъществява връзка с екипа на „Св. Анна“, за да може пациентът да бъде транспортиран и максимално бързо да достигне до ангиографската зала.

Специалистите обаче бяха категорични, че личните контакти между лекарите и добрата воля на отделни екипи не могат да заменят национално организирана система.

По време на пресконференцията лекарите отчетоха реален напредък в лечението на мозъчния инсулт през последните години.

Все повече болници започват да прилагат интравенозна тромболиза, развива се и ендоваскуларното лечение. Целта обаче е тези възможности да бъдат достъпни не само в няколко големи центъра, а за всеки пациент независимо къде в България е получил инсулт.

Доц. Велина Гергелчева подчерта, че въпреки успехите на отделни лечебни заведения България продължава значително да изостава както по броя на извършваните венозни тромболизи и механични тромбектомии, така и по отношение на равномерното териториално разпределение на качествената инсултна помощ.

Сред необходимите промени тя посочи по-добро насочване на пациентите още от екипите на спешна помощ, предварително известяване на инсултните центрове, обучение за разпознаване на тежестта на инсулта и изграждане на реално работеща национална мрежа.

Сред ключовите предложения на специалистите е създаването на национален регистър на инсултите по европейски критерии.

Големият нерешен проблем започва и след острата фаза на инсулта. Експертите посочиха като сериозен дефицит невроинтензивното лечение. Част от пациентите преживяват тежкия инсулт, но имат нужда от продължително интензивно лечение и специализирани грижи, които не са еднакво достъпни в страната.

Не по-малко сериозен остава проблемът след изписването – продължителното лечение, рехабилитацията, логопедичната терапия, грижите за пациентите с афазия и дългосрочното проследяване.