Специалисти: Ракът на яйчниците се „подмладява“ и е нужна комплексна профилатика

Ракът на яйчниците се „подмладява“ и за съжаление в повечето случаи в ранните му фази той протича без симптоматика или с нетипична такава. Около това мнение се обединиха специалисти на семинар „Какво е важно да знае всяка жена за рака на яйчниците“ по повод Световния ден за борба с рака на яйчниците, който се отбелязва на 8 май.

Ракът на яйчниците (овариален карцином) е седмото по честота онкологично заболяване сред жените по света и засяга предимно дамите над 50-годишна възраст в менопауза. В България всяка година около 800 жени биват диагностицирани с него.

Онкогинекологът д-р Светлозар Славов от СБАЛАГ „Майчин дом“ посочи, че яйчниците са „шампион“ по броя на туморите, които могат да произведат. Този тип тумори се делят основно на четири вида, като най-голям процент сред тях или 80% заемат епителните тумори на яйчниците. Различните хистологични варианти имат различна прогноза, както и особености в терапевтичния подход, изтъкна той.

Късна диагностика 

Д-р Славов каза още, че 70% от сериозните яйчникови тумори се откриват в трети стадий.

Големият проблем с рака по принцип е късното диагностициране, предупреди специалистът. Д-р Славов посочи, че въпреки че заболяването се открива основно при жени над 50-години, за съжаление заболяването се подмладява. В тази връзка той посочи, че има пациентки на около 40-годишна възраст.

Голяма част от злокачествените заболявания са с никакви или с много слабо изразени симптоми. Ракък на яйчниците не се различава в това отношение, той е много подмолен, коментира той. Ако изобщо има симптоми, те се изразяват с тежест в малкия таз, често уриниране, проблеми с изхождането, чувство за бързо засищане или загуба на апетит. Поради тази причина те често  могат да се объркат с проблеми от гастроентералния тракт.

Наследственост и рискови фактори

Проф. Иванка Димова от Център по молекулна медицина към Медицински университет-София се спря на генетичния фактор за наследствените ракови синдроми. Тя разгледа мутациите в гените BRCA1 и BRCA2, които носят висок риск от развитие на рак на гърдата и яйчниците. По-голям е рискът при наличие на близки роднини, при които заболяването се е появило преди 40 години, както и такива, които имат три родственика от първа или втора родствена връзка с диагнозата.

„Най-добрият вариант е тези заболявания да бъдат открити в по-ранен стадий, тогава и лечението ще има по-голям шанс“, заяви д-р Таня Златанова от Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда. Според нея генетично изследване трябва да се направи тогава, когато има показания за него.

Д-р Златанова също отбеляза, че симптомите при рака на яйчниците са липсващи или много нетипични, поради което заболяването е определяно за „тихия убиец“. Сред рисковите фактори е възрастта, като най-често то се открива при жени на възраст 50-79 години, наднорменото тегло, големият брой на овулаторните цикли, употребата на хормонална терапия в периода на менопауза, липсата на бременност и кърмене, тютюнопушенето, фамилна обремененост. Жени с по-голям риск трябва по-често да посещават своя гинеколог, посочи специалистът.

Нана Гладуиш от Фондация „Една от 8“  посочи, че все още това онкологично заболяване се диагностицира в по-напреднала фаза, което означава, че и смъртността е по-висока. Тя цитира проучване, според които 66% от жените с поставена подобна диагноза на практика са чули за пръв път за нея едва при поставянето й на тях самите. „Не можем да си позволим жените да не са чували за това заболяване, което ги застрашава“, категорична бе тя.

Своя история за сблъсъка със заболяването разказа и Станислава Карабельова, която първоначално е била диагностицирана с рак на млечната жлеза, а впоследствие и с рак на яйчника. Първият вид онкологично заболяване е открито на 29-годишна възраст, след което жената се подлага на 8 курса на химиотерапия и 25 на лъчетерапия, както и на радикална мастектомия. След 9 години ремисия и сериозна профилактика при Станислава се открива и рак на десния яйчник. Всички туморни маркери преди операцията за премахването му са били в норма, сподели още тя. Станислава разказа, че е имала фамилна обремененост за заболяването, като се оказва, че тя при е налице и генна мутация. Впоследствие заболяването е открито и при сестра й.

Когато се сблъскваш с такива тежки диагнози, медицинските специалисти, на които се доверяваш, трябва да минават тази битка с теб и да са преди всичко  хора, коментира Станислава, която е пациентка на д-р Славов. В такива ситуации трябва да се обръщаме към специалисти в конкретната област, категорична бе и Нана Гладуиш. Жените трябва да бъдат оперирани от опитни специалисти в специализирани центрове, заяви и д-р Златанова.

Скрининг

Специалистите бяха единодушни, че липсва скрининг за заболяването, но отбелязаха, че това е проблем в цял свят. Д-р Славов посочи, че в световен мащаб е направен опит за скринингови програми чрез гинекологичен преглед, трансвагинална ехография и изследване на туморни маркери, но те не са оправдали очакванията за по-голяма откриваемост на заболяването. По думите му се наблюдава и залитане към профилактични мастектомии, което той определи за нож с две остриета, защото може да доведе до по-бързо настъпване на менопаузата, затлъстяване, променен липиден статус. Според него трябва да се инвестира достатъчно в насока комплексна профилактика на заболяването.

Д-р Златанова също посочи, че за съжаление няма скрининг. Тя отбеляза, че не е доказано, че изследването на туморните маркери водят до съществено намаляване на смъртността. Специалистът препоръча добра физическа активност като заяви, че 30 минути на ден могат да намалят риск от развитие на заболяване с 20%, както и балансирано хранене, ограничаване на хормоналната терапия, бременност и кърмене.