Специалност „Акушерство и гинекология“ с нов медицински стандарт

Министерство на здравеопазването публикува нова наредба за утвърждаване на медицински стандарт „Акушерство и гинекология“, като причината за изготвянето й е отменения от ВАС предишен стандарт.

В резултат, се посочва в мотивите към проектонаредбата, има необходимост от въвеждане на някои допълнения и изменения, които ще доведат до компенсиране на съществуваща непълнота в текста по отношение на определението за потенциално жизнеспособен плод. Очакванията от стандарта са и да повиши качеството на медицинската услуга и удовлетвореността на пациентите от това чрез прецизиране на изискванията към диагностичните възможности на различните нива на компетентност.

Основните му цели са създаване на мотивирана правна регламентация на принципите и критериите за извършване на медицинските дейности в обхвата на специалността „Акушерство и гинекология“, регламентиране на дейността на лечебните заведения и на медицинските специалисти, които работят в тях, в съответствие с утвърдените от медицинската наука и практика методи на работа и добрата медицинска практика, ясни критерии за качество на оказваната медицинска помощ, ефективен механизъм за оценяване, наблюдение и подобряване на АГ дейностите, както и гарантиране на достъп на пациентите до висококачествени медицински услуги, осъществявани в специалността.

Особено внимание в стандарта се обръща на дефинирането на понятията „аборт“ и „потенциална жизнеспособност на плода“ и аргументите за това, като се припомня, че  второто понятие беше обект на съдебен спор и в резултат то беше отменено от Върховния административен съд.

По смисъла на наредбата като „аборт” се дефинира загубата или прекъсването на бременност, преди плодът да е станал потенциално жизнеспособен. Според предлагания стандарт, „потенциална жизнеспособност на плода” е термин, който се въвежда за плод от бременност, достигнала срок 25+0 гестационни седмици и/или при тегло на плода равно и над 700 грама и е налице потенциална възможност да приживее без интензивно дихателно подпомагане.“.

Определението за „потенциално жизнеспособен плод“ рефлектира непосредствено и върху понятието „родилна помощ”, което се дефинира като акушерска помощ, оказвана през втората половина на бременността (след навършване на 25 гестационни седмици) и по време на раждането”, гласят  още мотивите.

Въведените терминологични поправки относно понятията „потенциална жизнеспособност на плода“ и „родилна помощ“ оказват влияние и върху съдържанието на понятието „следродов период”, който се определя като периодът след раждане, считано до 42-ия ден включително.

С наредбата се регламентират и изискванията към специализираните медицински дейности извън тези по време на раждане, както и изискванията към високоспециализираните диагностично- лечебни дейности в специалността акушерство и гинекология и необходимата за практикуването им допълнителна медицинска квалификация. Наредбата регламентира и препоръчителен стационарен престой за отделните оперативни намеси.

Пректонаредбата излиза и с извода, че дейността по акушерство и гинекология е „печеливша“ за лечебните заведения. По данни на Националния център по обществено здраве и анализи средния разход за едно легло в АГ болниците за 2016 г, е 39 382 лв., а средния приход - 43 385 лв., което прави печалба от 4003 лв. на легло.