Спешно трябва да се промени начинът на събиране на данни в Националния раков регистър

„Категорично е време за промяна. ЗА 2014-2015 г. в Националния раков регистър се забелязва тенденция на намаляване на онкологичните заболявания в страната. Всъщност обаче такава тенденция няма. Хората, които са вътре в нещата казват друго – онкологичните заболявания растат, защото хората остаряват, а колкото са по-стари, толкова по-често се срещат. Причината да забелязваме намалявания е, че те не се отчитат. Промяната трябва да е много спешна, защото в рамките на директивата за защитата на личните данни ще ни затормози, ако не се адаптираме към условията на днешния ден.“

Това каза д-р Стефан Константинов, директор на УСБАЛ по онкология по време на презентацията си в рамките на конференцията  „Висококачествено и дигитализирано е-здравеопазване в България“, която се проведе днес.

По думите му вместо да се води големия дебат как да се подава информацията, как да се оптимизират процесите и максимално да се автоматизират, дебатът, с който се занимава обществото е къде да бъде ситуиран раковия регистър – в болницата по онкология или в НЦОЗА.

„Като директор на болницата по онкология в мен се борят две чувства. Като мениджър аз нямам нужда от такъв регистър. Практически той не е структура, която носи печалба на болницата. От друга страна – като гражданин, лекар, човек, си мисля, че ако закрием структурата и се възложи на НЦОЗА тепърва да го прави, това значи да изчезне и малкото нещо, което имаме. Чисто физическото преместване няма абсолютно никакво значение. Този „голям“ дебат не решава основния проблем – как се събира информацията“, каза д-р Константинов.

Той заяви, че всички ракови регистри, които към момента са над 200 в света, работят на два принципна – пасивно събиране на информация и активно. „Колкото една държава е с по-неразвита система, толкова повече използва активния подход – т.е. наемат се хора, които да обикалят болниците и да проверят има ли пациенти с ракови заболявания или няма. Нашата система е активно-пасивна. Т.е. освен че се разчита някой да изпрати епикриза, някой трябва да ходи и периодически да проверява дали наистина е така. Проблемът е, че лечебните заведения са равнопоставени и е много трудно човек от едно лечебно заведение, макар и представител на раковия регистър да отиде в друго и да поиска информация. Или няма да я получи, или ще му предадена с неохота“, каза д-р Константинов.

Другият голям проблем е, че процесът не може да бъде напълно автоматизиран, тъй като е нужно да се правят проверки заради грешки при подаването на информацията, разнопосочни информации от различни лечебни заведения, защото човек с едно и също заболяване може да бъде лекуван на две места, както и защото има хора с няколко онкологични заболявания, а не с едно.

„Ние изпуснахме златен шанс да направим единната информационна система преди десетина години, когато темата за личните данни изобщо не беше така актуална. На нас тези лични данни все повече ще ни пречат и ще бъдат прът в и без това обърканото ни от схеми и влияния здравеопазване“, каза д-р Константинов.

По думите му оптимистичният вариант е Министерството на здравеопазването да разпише наредба, която да задължи болниците да предават точно определен вид информация в раковия регистър, като не е нужно това да става в реално време, а може да е веднъж на месец или два месеца.

От 1993 г. до 2017 г. в Националния раков регистър има 770 452 записа. Цялата информация от преди 1993 г. пък е на хартиен носител, поясни още д-р Константинов.