С критики за липса на анализ здравната комисия прие отчетите за дейността и бюджета на касата

С 11 гласа „за“ и 9 „против“ парламентарната здравна комисия прие отчетите за дейността и за бюджета на НЗОК за 2016 г. Те бяха представени от председателя на Надзорния съвет на касата Кирил Ананиев и изпълняващия длъжността управител на фонда д-р Димитър Петров.

Според доклада, касата приключва годината с излишък от 1,624 млн. лв.

Представените доклади за дейността и бюджета на касата обаче срещнаха сериозни критики както от страна на председателя на здравната комисия д-р Даниела Дариткова, така и от страна на опозицията в лицето на депутатите от ДПС и БСП, които обявиха, че ще гласуват против.

Критики от управляващите

Според д-р Дариткова в представения отчет за дейността на касата липсва задълбочен анализ и препоръки за оптимизирането й. Така например тя посочи, че според отчета детската смъртност у нас намалява, а в същото време по този показател страната ни е на едно от последните места в ЕС. Д-р Дариткова повдигна и въпроса за плащането от страна на касата на такси към НАП за събиране на здравноосигурителните вноски, като от отчета става ясно, че за това фондът е платил 3,6 млн. лв. Тя отбеляза още, че според отчета на касата столичната университетска болница „Св. Анна“ е работила по проект за остойностяване на клинични пътеки, който е продължил три месеца и е обхванал 3100 истории на заболявания. В същото време обаче липсва анализ на свършеното по този проект, допълни тя. Това по думите й се случва на фона на като цяло дебалансираната система на клинични пътеки у нас. Д-р Дариткова засегна и темата за дълговете на касата към чужди фондове, които възлизат на над 220 млн. лв., и посочи, че вече има информация за забавяне на лечение на българи зад граница поради дълговете на фонда.

Критики от опозицията

Тежки критики към представените отчети отправи и д-р Нигяр Джафер от ДПС. Тя повдигна въпроса за неплатената надлимитна дейност на болниците, като посочи, че тя е реално извършена и отчетена пред касата. Д-р Джафер също акцентира на дълговете на фонда към чужди клиники и като цяло заяви, че този отчет не отразява реалното финансово състояние на касата. Според нея е нужно Министерството на здравеопазването да направи задълбочен анализ за тенденцията за различните плащания в сектора, както и да предприеме конкретни мерки за тяхното балансиране.

Критики към работата на фонда не спести и проф. Георги Михайлов от БСП. Според него представените данни представляват само моментна снимка на разходите на фонда, без анализ. Той беше категоричен, че моделът на финансиране у нас е компрометиран. Проф. Михайлов изтъкна, че на практика болниците с най-големи задължения у нас обслужват и най-тежките спешни случаи. Той повдигна и въпроса за овладяването на ръста на разходите за лекарства и попита защо в болниците не са били въведени смесителните системи, каквато идея имаше касата. По думите му у нас липсва синхрон между Комисията за оценка на здравните технологии, Съвета по цени и реимбурсиране и касата за това коя молекула може да бъде реимбурсирана на сто процента. Проф. Михайлов изтъкна още, че съотношението между разходите за медицинска дейност и лекарства у нас се различава коренно от това в Европа и е с превес за медикаментите.

Критики от съсловието

Липса на анализ за работата на касата видя и зам.-председателят на БЛС д-р Галинка Павлова. Тя също изтъкна, че липсва информация за това каква е неплатената надлимитна дейност на лечебните заведения. Д-р Павлова не прие и забележките в отчета, отправени към работата на СИМП. По думите й липсва аргументация относно твърденията на касата за неефективност в дейността на СИМП, както и препоръки за оптимизацията й. Д-р Павлова за пореден път припомни искането на съсловната организация за отделна сметка за здравните вноски на всяко здравноосигурено лице.

Отговорът на НЗОК

Пред депутатите от здравната комисия председателят на Надзорния съвет Кирил Ананиев съобщи, че в касата ще бъде създадено аналитично звено, което да подготви анализ на информацията, събирана в НЗОК. По думите му ще бъде създадена и нова структура на касата, която ще включи реорганизация на съществуващите дирекции и отдели. Той отговори на критиките, свързани с дълговете на касата към чужди фондове, като посочи, че въпросът предстои да бъде подробно анализиран във фонда. Според Ананиев част от проблема се дължи на факта, че голяма част от българските специалисти са емигрирали в чужбина. В резултат някои български пациенти продължават да поддържат връзки с тях и се опитват да получат лечение по линия на касата в чужбина, като при определени случаи успяват да представят нуждата от лечение като спешна, макар и да не е такава, и по този начин да получат финансиране от касата, обясни той. Тепърва НЗОК ще прави анализ на лечението на българи зад граница, за да изясни подобни случаи, стана ясно от думите му.

От своя страна управителят на НЗОК д-р Петров отговори на въпроса, касаещ смесителните системи в болниците, като за пореден път изтъкна, че касата среща тежка съпротива в опитите си за налагането им. Той припомни, че в крайна сметка НЗОК и МЗ стигнаха до компромисен вариант, според който лечебните заведения ще имат право на избор как да дозират медикаментите в онкологията – чрез смесителни, полусмесителни системи или ръчно планиране.