Три пъти по-висок е рискът от депресия и тревожност при тийнейджърите, ползващи активно социални мрежи

Екстремното използване на екрани над шест часа дневно влияе върху нервното развитие на децата, включително върху способността им за концентрация и внимание

Екстремното използване на екрани, над шест часа дневно, влияе върху нервното развитие на децата, включително върху способността им за концентрация и внимание. Това каза проф. д-р Георги Ончев, зам.-председател на Българската психиатрична асоциация по време на медийното събитие „Детското мозъчно здраве в дигитална среда – къде свършва ползата и започва рискът“, организирано от Фондация „Съвет за мозъчно здраве“.

По думите на проф. Ончев при използването на социални мрежи се наблюдава свръхстимулация на пасивното внимание за сметка на активното.

„При засилено пасивно внимание се отделя допамин - невромедиатор, свързан с любопитството и търсаческото поведение. Когато обаче тези ресурси се изчерпят, започваме да наблюдаваме поява на тревожност при децата“, обясни проф. Ончев. Той допълни, че това води до повишена бдителност към екраните за сметка на намалената чувствителност и ангажираност към заобикалящия реален свят.

Според проф. Ончев информационните кампании за вредите от прекомерното използване на електронни устройства не са достатъчни сами по себе си. Необходимо е паралелно с тях да се предлагат реални алтернативи, както и ясни ограничения за времето, прекарано пред устройствата.

Според проучването на СЗО Европа „Teens, Screens and Mental Health“ от 2024 г., представено на форума, проблемната употреба на социални мрежи сред младежите е нараснала от 7% на 11% между 2018 и 2022 г., като днес повече от един на 10 юноши проявява признаци на дигитална зависимост. Рискът е по-висок при момичетата, а при гейминга – при момчетата.

Метаанализи от 2025 г. потвърждават двупосочна връзка между екранното време и емоционалните проблеми: децата с тревожност, лош сън или ниска самооценка по-често търсят убежище онлайн, а прекомерният престой пред екрана допълнително задълбочава трудностите. Експертите подчертават, че телефонът често запълва нуждата от свързаност, признание и автономност. Най-уязвими са децата между 10 и 14 години, когато самоконтролът още се развива, а социалните награди в платформите имат особено силно въздействие. На този фон редица държави вече въвеждат ограничения – от връщане към хартиени учебници и забрани на телефони в училище до възрастови прагове за достъп до социални мрежи.

У нас пилотно онлайн проучване, проведено в края на май 2026 г. сред 100 седмокласници в 119. СУ „Акад. Михаил Арнаудов“ в София, показва, че смартфонът е основното устройство за достъп до интернет за 92% от анкетираните, а в учебни дни 35% от тях прекарват по 3–4 часа дневно с телефон. Всеки десети надхвърля 6 часа дневно, а през уикендите и ваканциите този дял нараства до 22%. Данните представи проф. д-р Димитър Масларов, началник на Клиниката по нервни болести в Университетска Първа МБАЛ „Св. Йоан Кръстител“ – София и член на УС на Фондация „Съвет за мозъчно здраве“.

Проучването показва още, че онлайн активността е доминирана от социални мрежи и развлечения, докато едва 14% използват устройствата си за учебни цели. Instagram и TikTok са водещите платформи, а данните поставят акцент върху нуждата от по-ефективен подход към дигиталната хигиена: 40% от учениците осъзнават здравните рискове, 36% не могат да ги преценят, а близо половината се определят като слабо информирани или незапознати. „Макар и да не са възможни генерализации, това пилотно проучване е сериозно основание за работа по адекватна кампания с експертни аргументи“, заключи проф. Масларов.

Д-р Велислава Донкина, клиничен психолог и преподавател по психоанализа и психосоматика, съучредител на Асоциацията на психолозите и психотерапевтите, работещи в медицински структури, заяви, че аутизмът, агресията, зависимостта, вкл. дигиталната, психосоматичните заболявания, имат общ корен - отсъствието и емоционалната самота в свят, който усещаш като чужд.

„Усещаш преди да можеш да го осмислиш. Защото човекът, който трябва да бъде твоят остров на близост, чиито глас и мирис познаваш още преди да можеш да познаваш, отсъства. Емоционално или и физически“, каза д-р Донкина.

Тя допълни, че невронауките отдавна са показали, че добрата грижа, която получаваме в ранното детство, създава онези биохимични механизми, които позволяват на нервната ни система да се успокоява сама. Затова трябва да мислим за подкрепата на деца и родители в ранното детство - още преди да се появи детето, още в изграждането на отношенията ни със себе си и с другия.

Според клиничния психолог Стефания Габровска дигиталната среда вече е неизменна част от реалността на всяко дете, поради което фокусът на обществото трябва да бъде насочен към адаптация и превенция, а не към абсолютни и неефективни забрани. Основният риск на устройствата се крие в това, което те изместват от ежедневието: пълноценния сън, физическото движение, игрите, четенето, живото общуване и емоционалната саморегулация.

Аркади Шарков, здравен икономист и член на УС на Фондация „Съвет за мозъчно здраве“, представи темата за здравните и икономически вреди от социалните мрежи и прекомерното екранно време при деца и възрастни.

Според последните изследвания тийнейджърите, ползващи социални мрежи, имат три пъти по-висок риск от депресия и тревожност в сравнение с неползващите, а при над 5 часа дневно вероятността за развитие на депресия нараства 2,8 пъти. „Психичните разстройства, подхранвани от прекомерното екранно време, струва на глобалната икономика над $1 трлн. долара годишно, като само в Европейския съюз очакваните загуби възлизат на 76 млрд. евро годишно до 2050 г.“, каза Шарков. Той допълни, че в университета често сме свидетели на последствията от т. нар. пуканков мозък (popcorn brain) - или такъв, който е свикнал на постоянна дигитална стимулация, където мислите прескачат една върху друга, точно като пукащи се пуканки, а фокусът и вниманието липсват.

„Мозъчното здраве на децата изисква среда, в която екранът не е най-интересното налично нещо. Поради това не е достатъчно просто да кажем на децата „остави телефона“ – обществото и семейството трябва да им предложат по-привлекателна и пълноценна алтернатива“, каза и чл.-кор. проф. Николай Габровски.

С оглед на международния опит и нуждите на местната общност, експертите формулираха пет ключови препоръки за България: Въвеждане на възрастови ограничения за екранно време - 0–2 години (нулева експозиция); 2–5 години (до 1 час качествено съдържание на ден); над 5 години и юноши (до 2 часа развлекателно екранно време на ден); Ограничаване на телефоните в училище - извеждане на устройствата извън учебния процес, особено в началния и прогимназиалния етап; Защита на съня - пълно отсъствие на екрани поне 1 час преди лягане; Образование за дигитална грамотност - изграждане на училищни програми с фокус върху психичното здраве, алгоритмите и кибертормоза; Инвестиция в реални алтернативи - осигуряване на достъпна среда за спорт, извънкласни клубове, четене и игри.