УСБАЛО е одобрена от ЕК за Всеобхватен онкологичен център за България

Планира се резултатите от задължителните периодични медицински прегледи на работниците и служителитите да бъдат включени в НЗИС

Министерство на здравеопазването и „Информационно обслужване“ АД са включени в изпълнението на два проекта, финансирани по Програма „ЕС в подкрепа на здравето" 2021 - 2027 г., свързани с обмен на експертен опит в областта на медицинската онкология, а УСБАЛО „Проф. д-р Ив. Черноземски“ е одобрена от ЕК за Всеобхватен онкологичен център за България. Това казва служебният здравен министър д-р Галя Кондева в отговор на въпрос на депутата от ПП-ДБ Иван Белчев относно изграждането на платформа с национален обхват за обмен на значима информация между клиничните специалисти, работещи в сферата на онкологията и научните изследователи.

По думите на д-р Кондева първият проект е за съвместно действие, насочено към оформянето на седем нови експертни мрежи в областта на рака в следните области: персонализирана първична превенция, оцеляване, палиативна грижа, иновативна и интервенционална лъчетерапия, нуклеарна медицина, клетъчни терапии, високотехнологични медицински ресурси, един или повече сложни и с лоша прогноза рак и млади хора с рак. Съвместното действие има за цел да подготви всичко необходимо за стартиране на новите експертни мрежи и да направи оценка на съществуващите модели на настоящи и бъдещи мрежи на ЕС с оглед на оптимизиране на функционирането на новите експертни мрежи.

Вторият проект е съвместно действие, което има за цел да създаде мрежа на ЕС от национални всеобхватни онкологични центрове в подкрепа на ранното откриване, диагностика и лечение на пациенти с рак с гарантирано качество.

Дигиталната платформата, за която пита Иван Белчев е заложена в Националния план за борба с рака 2027 и е планирана да бъде изготвена до 2025 г. Тя трябва да служи за обмен на значима информация между клиничните специалисти, работещи в сферата на онкологията и научните изследователи, чрез която да се предоставят данни от реалната практика, стимулиращи идентифицирането на полета за допълнителни изследвания. В тази платформа трябва да бъде включена и информация за проведени генетични изследвания и съпътстващите клинични данни на онкологични пациенти с цел откриването на нови патогенни мутации, подобряване на диагностиката, кандидати за нови терапевтични подходи и други разработки. Платформата ще е дигитална база данни с възможност за постоянно допълване и ще е от голямо значение за медицинската наука и практика.

„Предвид характера на платформата, би следвало инициативата и водещата роля за нейното създаване да бъде на медицинските специалисти и изследователите, които да представят визията си за платформата, нейното конкретно съдържание и функционалности“, казва обаче министър Кондева.

До момента в МЗ не са постъпили конкретни предложения от Националния съвет по онкология за създаване на платформата, но Министерството има готовност да окаже съдействие при конкретно зададена структура и бизнес процес на функционалностите. „При реализиране на посочената платформа същата би могла да се интегрира към Националната здравна информационна система в рамките на последваща фаза от нейното развитие и усъвършенстване“, казва още д-р Кондева.

В отговор на втори въпрос на народния представител относно възможността при събирането на информация за ефективната борба с рака да бъде включен по-широк въпросник за живота на пациентите служебният здравен министър заявява, че е създадена е работна група с участието на водещи медицински специалисти, която има задача да разработи критериите и съдържанието на данните, които ще се събират в Националната здравноинформационна система (НЗИС).

„Данните от Националния раков регистър (НРР) ще бъдат основа за анализи и прогнози, необходими за развитието на система, която да предлага устойчиви и съвременни грижи за пациентите с онкологични заболявания. НРР ще е свързан с Международната асоциация на раковите регистри и Европейската мрежа на раковите регистри, което ще допринесе за ползотворното сътрудничество в борбата с онкологичните заболявания. Съгласно нормативните изисквания всички работници и служители подлежат на задължителни предварителни и периодични медицински прегледи. Когато резултатите от тези прегледи съдържат данни за отклонения във физиологичните показатели и е необходимо диагностично уточняване, се изпраща уведомление до общопрактикуващия лекар на работника или служителя. Резултатите от задължителните периодични медицински прегледи на работниците и служителите, осигурени от работодателите, все още не са част от НЗИС, но се обсъжда включването на данните от тях в системата“, уточнява д-р Галя Кондева.