Учени проучват как ебола оцелява в мозъка с месеци

Нови лабораторни експерименти хвърлят светлина върху това как вирусът ебола може да оцелее незабелязано в тялото с месеци или дори години след първоначалната инфекция, с потенциал да предизвика рецидив.

Инфекциозен вирус ебола е откриван в сперма с месеци или дори година след инфекцията и може да персистира и в централната нервна система, особено в мозъка, обясняват изследователите, обсъждайки своето проучване, публикувано в Nature Microbiology и цитирано от Ройтерс.

Това е така, защото тестисите – източникът на сперма – и централната нервна система се считат за „имунно привилегировани“, което означава, че имунната система реагира по отслабен и контролиран начин в тези области, за да защити чувствителната тъкан. В резултат на това тя невинаги може да елиминира вируса напълно.

За да научат повече, изследователите са програмирали човешки стволови клетки да се развият в така наречените мозъчни органоиди, сферични мозъчноподобни структури, състоящи се от клетки на централната нервна система.

Вирусът ебола е заразил множество клетъчни типове в мозъчните органоиди и е могъл да се репликира до 120 дни, откриват те.

Вирусът е успял да се разпространи в мозъчните органоиди по два начина: директно от заразена клетка към съседна клетка и чрез пъпкуване от клетката гостоприемник, което е класическият начин на разпространение на вируса.

„Тези мозъчни органоиди ни позволяват да изследваме подробно механизмите, които вирусът Ебола и други филовируси използват, за да се задържат в централната нервна система на човека“, каза в изявление ръководителят на изследването Лина Видерспик от Института по микробиология на Бундесвера в Мюнхен.

„Чрез експерименти в тази модулна система можем да получим прозрения, които ни помагат да подобрим разбирането си за дългосрочните ефекти от персистирането, като тежкото и понякога фатално възпаление, наблюдавано при оцелелите от вируса Ебола с менингоенцефалит“, допълни ученият.

Изучавайки заразените органоиди, изследователите откриха геномни мутации, които може да помагат на вируса да се крие незабелязано, включително някои мутации, които не са били описани преди това при оцелелите от Ебола.

Те призоваха за по-нататъшни проучвания, особено върху по-слабо разбрани щамове като вируса Бундибугио, причиняващ настоящата епидемия в Африка.