Фармацевти: Внезапните пикове на търсене поставят аптеките под допълнителен натиск

Семейните аптеки поемат първия удар на грипната вълна, а за превенция се говори едва когато епидемията е факт, отбелязват те

В разгара на поредната грипна вълна семейните аптеки отново се оказват първата и най-достъпна точка за контакт на пациентите със здравната система. Това заяви в позиция до медиите Константин Попов, секретар на Инициативния комитет от магистър-фармацевти (ИКМФ), по повод актуалната епидемична обстановка и нарастващия натиск върху семейните аптеки в страната.

По думите му, не се наблюдават постоянни опашки пред аптеките, но има ясно изразена динамика и струпване на пациенти в определени часове, особено след работно време.

„Натоварването е високо и потокът от хора е интензивен. Семейните аптеки поемат първоначалния натиск, но това става все по-трудно в условията на висока заболеваемост и липса на реална превенция“, посочи Попов, който е магистър-фармацевт и собственик на семейни аптеки в Ямбол.

Подобна е ситуацията и в други региони на страната. Пенка Минева, магистър-фармацевт от Пазарджик, обясни, че при рязко покачване на случаите аптеките се сблъскват с концентрирано търсене в много кратки срокове.

„Пациентите идват, когато симптомите вече са изразени. Това затруднява предвиждането на количествата и планирането на доставки“, коментира Минева.

По отношение на противовирусните и противогрипните продукти магистър-фармацевтите подчертават, че основното предизвикателство е трудната предвидимост на нуждите при висока и променлива заболеваемост.

„Дори при налични доставки, внезапните пикове на търсене поставят аптеките под допълнителен натиск. Не става дума за липса на медикаменти като системен проблем, а за рязко концентрирано търсене, което изпреварва логистичния ритъм“, обясни Попов.

Най-честите оплаквания, с които пациентите се обръщат към аптеките, са висока температура, главоболие, болки в гърлото и кашлица. Консултациите започват с насочване към бързи тестове, които определят дали става дума за сезонен грип или друга вирусна инфекция.

„Симптомите често се припокриват и тестът е първата разумна стъпка, преди самолечение“, допълва Попов.

При положителен резултат пациентите се насочват към личния лекар за противовирусна терапия, а при отрицателен – към симптоматично лечение и наблюдение. Фармацевтите подчертават, че превенцията е ключова грижа на семейните аптеки. В различни региони са проведени десетки информационни и образователни кампании от тях – за ранно разпознаване на симптомите, навременно тестване, отговорно поведение и ползите от профилактиката.

 „Аптеките последователно инвестират ресурси и експертиза в превенция. Въпреки това, без национална координация и ясни послания, ефектът остава ограничен“, коментират от ИКМФ.

Според Аделина Любенова, председател на ИКМФ, ситуацията се повтаря всяка година.

 „Говори се за превенция, когато епидемията вече е факт. Без предварителни насоки и включване на аптеките като партньор, системата реагира постфактум, а не превантивно“, заяви Любенова.

От ИКМФ напомнят, че семейните аптеки изпълняват и обществена функция – чрез консултации, насочване и навременна реакция те ограничават натиска върху здравната система. Устойчивостта на тази мрежа е ключова за адекватен отговор при епидемии и здравни кризи, но трябва и подкрепа от институции и медии, категорични са от ИКМФ.