"Тренд": 39% от българите не се консултират с лекар или фармацевт, когато взимат лекарства

Кампанията "Здраве без риск" цели по-добра информираност на хората, купуващи лекарствени продукти

Близо четирима от десет българи – 39% – рядко или никога не се консултират с лекар или фармацевт, преди да използват лекарствен продукт, хранителна добавка или друг продукт, рекламиран като полезен за здравето. Това показват данните от социологическото проучване на агенция „Тренд“, представено при официалното откриване на Националната информационна кампания „Здраве без риск“ на Healthcare Magazine за превенция на риска от употребата на нерегламентирани лекарствени продукти, подвеждащо рекламирани хранителни добавки и вземането на решения за здравето под влияние на недостоверна информация.

Данните на „Тренд“, представени от Димитър Ганев, показват ясно разминаване между осъзнаването на риска и реалното поведение. 89% от анкетираните смятат, че покупката на лекарствени продукти, хранителни добавки и други продукти за здравето от непознати сайтове или чрез социалните мрежи крие риск. В същото време 39% признават, че са купували подобен продукт, без да проверят кой е неговият производител.

„Два милиона българи са използвали продукт, рекламиран като полезен за здравето. А на въпрос колко често се консултирате с лекар или фармацевт преди употребата на лекарствен продукт, хранителна добавка или друг продукт, рекламиран като полезен за здравето, 16% отговарят, че никога не се консултират. Това означава 800 000 българи“, каза Ганев.

36% пък са правили покупка под влияние на реклама, интернет публикация или препоръка в социалните мрежи. В същото време медицинските специалисти остават сред основните източници на доверие. 63% от анкетираните посочват лекаря, а 47% – фармацевта сред източниците с най-голямо влияние върху решенията им за здравето.

Мащабът на проблема се вижда и в контролната дейност на ИАЛ, каза изпълнителният директор на агенцията Богдан Кирилов. От началото на 2026 г. ИАЛ е извършила над 450 проверки в лекарствоснабдителната мрежа. При 7 съвместни проверки с други компетентни институции са установени над 10 000 опаковки лекарствени продукти, неразрешени за употреба в България. Извършени са и 57 проверки на съдържанието на интернет сайтове, при които са установени над 20 онлайн платформи, чрез които незаконно се предлагат лекарствени продукти – пептиди. До момента през 2026 г. ИАЛ е изпратила до ГДБОП 15 преписки, съдържащи документи за извършени контролни покупки.

„Мащабът на действията, свързан с нерагламентирано, незаконно предлагане на продукти в онлайн пространството, е изключително сериозен. В последните месеци все по-често се наблюдава разпространение на така популярните пептиди, които се предлагат за отслабване. Категорично това е незаконна дейност, свързана с изключително висок риск за здравето на хората”, подчерта маг.-фарм. Кирилов.

„Превенцията не започва в момента, в който човекът вече е станал пациент. Тя започва много по-рано – с информацията, която получава, с избора, който прави, и с решението на кого да се довери“, категоричен беше председателят на БЛС – д-р Николай Брънзалов.

От името на МЗ зам.-министърът на здравеопазването д-р Николай Вълов заяви, че Министерството не приема човек, които търси решение за здравето си, да бъде мишена на непрозрачен маркетинг, медицински твърдения да могат да се разпространяват без доказателства, а отговорността да се крие зад анонимни профили, платени публикации или неясни доставчици.

„Самият факт, че всеки трети българин е направил избор за здравето си под влияние на реклама или интернет, а четирима от десет са приемали продукти по препоръка на немедицинско лице, за мен е достатъчно красноречив“, отбеляза организаторът на кампанията Десислава Власакиева.

„Не трябва да пренебрегваме факта, че не знаем и как е съхраняван. Това е огромен риск. При неправилно съхранение качествата на продукта се изменят дори в неговия оригинален вариант, камо ли при продукти с неясен произход и състав“, каза тя. По думите й целта на кампанията „Здраве без риск“ е да се предотвратят подобни случаи чрез по-добра информираност на хората.