16 млн. лв. струват на държавата неспешните сигнали към ЦСМП – София от началото на годината

Само за период от две дежурства ЦСМП – София приема средно близо 300 повиквания, от които 220 не са спешни. По данни на Центъра, едно напразно отиване на линейка на адрес струва 250 лв., или за само за две дежурства – около 57 000 лв. От началото на годината досега тази сметка възлиза на близо 16 млн. лв.

Законът предвижда санкции от 300 до 2000 лв. за подалите фалшив сигнал или такъв, който не е спешен. Не е известно обаче да е санкциониран пациент, потърсил Спешна помощ с оплакване, не отговарящо на критериите за спешно състояние.

По света санкциите за фалшив сигнал могат да достигнат до 10 000 долара, като в някои държави въпросът е решен просто – ако екипът на място установи, че пациентът не е спешен, той следва да заплати разхода по пристигането на линейката.

„За 25 години отношението на гражданите към Спешна помощ не се е променило“, коментира пред bTV председателят на парламентарната комисия по здравеопазване д-р Даниела Дариткова, като сподели, че преди толкова време тя самата е започнала работа тъкмо в Спешната помощ. „Никой не се съобразява с това, че викайки лекарите за нещо незначително, може да застраши друг живот, защото броят на екипите е ограничен“, констатира тя.

По думите й, необходимо е да бъде намерено точното решение как да се реагира на сигналите, за да няма злоупотреба и със санкции. „Смятам, че в стандарта за спешна помощ, който в момента се обсъжда в МЗ, трябва да се засегне и тази тема, за да може наистина критериите за санкциониране да не водят до отказ от медицинска помощ и до рискове от пациента, а да водят точно до обратното – до съобразяване с това кое състояние наистина изисква спешно повикване“, коментира д-р Дариткова.

Тя посочи още, че ангажимент на общопрактикуващите лекари е да правят домашни посещения или да имат договор с неотложна помощ. „Това е регламентирано, ако не може общопрактикуващият лекар да го направи, той има възможност да сключи договор с такава структура, получават се средства от НЗОК за неотложно обслужване на пациенти. Това трябва да бъде сериозно оповестено и да се ползва неотложната помощ тогава, когато случаите не са спешни, за да не се натоварва спешната помощ“, каза още тя.