21 млн. лв. ще са нужни на НЗОК за биомаркерите

С вътрешно-компесаторни промени ще преодоляват недостига на средства за лечение на деца

„Ако за всички диагнози плащаме биомаркери, ще са необходими около 21 млн. лв.“ Това казва д-р Румяна Колева, началник на отдел в дирекция „Методология на медицинските дейности и на денталните дейности“ в НЗОК по време на заседанието на Надзорния съвет, проведено на 15 ноември, става ясно от стенограмата на заседанието. Сумата е определена на базата на цените в 3-4 лаборатории, допълва д-р Колева.

„Разработихме Амбулаторна процедура № 43, която да бъде за отчитане на биомаркери. В тази процедура ще включим и цената на биомаркерите, които са необходими за дадена диагноза. Решихме, тъй като средствата са доста, процедура 43 да бъде разделена на 1, 2 и 3 и да се включват само три диагнози: карцином на белия дроб, на дебелото черво и на простатата. За тях, с всички биомаркери, които са им необходими, изчислихме, че ще са необходими около 19 млн. лв. Биомаркерите ще се включат в самата процедура“, казва тя.

От стенограмата става ясно, че предстои новата амбулаторна процедура да бъде обсъдена с БЛС.

По време на заседанието е обсъден и недостигът на средства за финансиране на дейностите, които Касата пое от Фонда за лечение на деца, и става ясно, че НЗОК е преустановила временно плащанията към лечебните заведения в България по това перо. Към 10 ноември средствата, които не достигат, са в размер на 36 570 хил. лв.  

Предложените от ръководството на НЗОК вътрешно-компенсираните промени са свързани с трансферите от Министерство на здравеопазването за заплащане на дейности по Наредба № 2, за които има недостиг, а другите се отнасят за 2 млн. лв. от средствата за заплащане на дейности по отпускането на лекарствени продукти в аптеките. Компенсаторните промени са включени в дневния ред на утрешното заседание на Надзорния съвет, а междувременно Министерският съвет одобри допълнителни средства по бюджета на Министерството на здравеопазването в размер на 27 731 200 лв., с които да бъде покрит недостигът.

По предложение на изпълнителния директор на ИАМН Иванка Динева обаче точката трябва да отпадне от дневния ред на заседанието на 15 ноември, тъй като по думите й липсва „достатъчно задълбочен анализ“. 

Управителят на Здравната каса Станимир Михайлов заявява, че е против това предложение. „Искам специално да подчертая, че ако не гледаме сега тези компенсирани промени, Касата е в невъзможност да плаща за лечение на деца в България по Наредба № 2. Има останали 3 млн. лв. по това перо, не можем да ги рискуваме, защото не знаем какво искане ще дойде за лечение в чужбина. Тези средства са за това, там трябва да плащаме авансово. Затова, ако желаете, определете дата да се разгледа само докладът за следващ път, или само тази точка да се разгледа извънредно“, казва той.

Подуправителят на Касата проф. Момчил Мавров обаче подкрепя предложението на Иванка Динева и е категоричен, че до края на ноември няма да има проблем. „Ние фактически ще забавим плащанията, а тук говорим за прехвърляне на средства от трансфер в общи средства. Това, което ще се случи е, че ще забавим малко плащанията към лечебните заведения, а те от своя страна към доставчиците на медикаменти по вече изпълнени терапии“, казва той.

„Не съм съгласен, – казва Станимир Михайлов. - Аз съм управител в момента и това означава, че в един момент аз няма да мога да платя, което може да попречи на лечението на деца. Така, че съм длъжен да го кажа пред Надзорния съвет.“

Според проф. Мавров разплащанията към лечебните заведения няма нищо общо с разрешаването на самите терапии. „След разрешаването на терапиите, се провеждат и самите терапии и след това вече се представят отчетни документи и от там следват разплащанията към лечебните заведения. В този смисъл аз нямам притеснения, че могат да спрат терапиите, тъй като това забавяне не е от днес или от вчера. Има подготвено постановление на Министерски съвет, което очакваме да се приеме, както го говорихме още на миналото заседание на Надзорния съвет с доц. Стефановски, както казах има средства и от икономия на разходите от здравноосигурителни плащания за помощни средства, които са от трансфер от Министерство на здравеопазването. Те няма къде другаде да отидат. Ако искате ги гласувайте сега, ако искате на следващото заседание, 1- 2 седмици няма да се отразят на работата на лечебните заведения за болнична помощ и на лечението на пациентите“, категоричен е той.

„Не мога да кажа какво се случва в болница СБАЛДБ „Проф. д-р Иван Митев“, нито в УМАБАЛ „Св. Георги“, които са най-големите потребители на тези лекарствени средства, но писмото от СБАЛДБ „Проф. д-р Иван Митев“ гласи дословно, че при спрени плащания от нас или неизпълнени плащания от нас в размер на 14 млн. лв., цитирам го по памет, вече имат писма от доставчиците и се опасяват от спиране на доставките от доставчиците на лекарствени продукти“, отговаря Михайлов.

Предложението на Динева е подкрепено от председателя на Надзора доц. Петко Стефановски, Иванка Динева, д-р Стефан Белчев, Боян Бойчев, а против него са гласували Теодор Василев, д-р Николай Болтаджиев и адв. Силвия Величкова.

Стенограмата от Надзора може да видите тук.