267% ръст на инфекциите, причинени от супербактерии, спрямо 2019 г. отчитат специалисти

Националната програма за антимикробна резистентност е плод на дългогодишни усилия. Това отбеляза пред bTV доц. Иван Иванов, ръководител на Националната референтна лаборатория по антибиотична резистентност. Той изрично посочи, че в нея има специално заложена цел за справяне с разпространената в болниците у нас klebsiella pneumoniae.

„Това е и според препоръката от 2023 г. на ЕК, като България трябва до 2030 г. да намали с 4% инфекциите, причинени от тези мултирезистентни бактерии на база данните от 2019 г. Засега обаче нещата са доста по-негативни и в момента не само нямаме намаляване, а имаме 267% увеличение спрямо 2019 г. Тази цел засега почти никоя държава в Европа не може да я изпълни и се смята, че като цяло до 2030 г. тази цел няма да бъде изпълнена в Европа“, коментира доц. Иванов.

По думите му има няколко щама, които са навлезли в европейските и в българските болници, за които освен високата резистентност е характерно, че са много вирулентни, какъвто именно е и случаят с klebsiella pneumoniae.

Доц. Иванов разказа по-подробно и за съдържанието на програмата за антимикробна резистентност. Той съобщи, че първата цел в глобалния план за справяне с резистентността е повишаване на информираността на всички нива по проблема.

„Тук говорим за професионалисти по здравни грижи, лекари, ветеринари, зъболекари – въобще, всички колеги, които по някакъв начин са свързани с антибиотиците, и отделно на обществото като потребител на антибиотици. Ще бъдат провеждани много проучвания, включително и в средното образование, за настоящото състояние на информираността, анкети за употребата на антибиотици, тяхното изписване и т.н.“, обясни той.

Втората цел, на която НЦЗПБ е основен изпълнител, е натрупването на база данни от доказателствен материал за това каква е честотата на най-честите изолирани щамове, като това трябва да се случва или в реално време, или на тримесечие, като се очаква всички болници и лаборатории да докладват щамовете и това да стане общодостъпна база данни и интерактивна платформа, която всеки може да използва.

„Следващата цел е за правилното използване на антибиотиците и за повишено докладване на инфекциите, свързани с медицинско обслужване. Тук има промяна на наредбата за вътреболнични инфекции, там са заложени много от нещата, които вече са дали плод в други държави, например скрининг на пациенти при приемането им, въвеждане на по-строги и надеждни мерки за контрол на инфекциите, хигиената в болниците и някои други дейности“, каза още доц. Иван Иванов.

На финала на разговора той посочи, че решението на проблема с антибиотичната резистентност е по-скоро не да се търсят нови антибиотици, защото новите молекули, които излизат на пазара, са много малко, а по-скоро да се използват рационално наличните антибиотици.