5% от българите признават, че са здравнонеосигурени

Българите има усещане за недостатъчно покритие на здравните услуги, значителна финансова тежест за домакинствата и съмнения относно ефективността на управлението и контрола в системата. В същото време правят ясно разграничение между доверието към медицинските специалисти и доверието към институциите, които управляват системата. Това показват резултатите от проучването на социологическа агенция „Тренд“, представени днес на форума „Приоритет: Здраве – от обществени нагласи към политически решения“, организиран от Българския лекарски съюз. Проучването е направено в периода 3-10 февруари 2026 г. сред 1003 респонденти по метода стандартизирано интервю „лице в лице“ и е поръчано от съсловната организация.

Един от най-отчетливите резултати от изследването е високото доверие към медицинските специалисти, каза Димитър Ганев от „Тренд“ по време на представянето. Той отбеляза, че 81% от анкетираните са заявили, че имат доверие към общопрактикуващите лекари, като сходна е и оценката за лекарите специалисти – 79%. 49% казват, че имат доверие на държавните и общинските болници, а 47% - на частните.

По думите на Ганев картината се променя значително, когато вниманието се насочи към институциите, които управляват системата. Доверието към НЗОК и МЗ е едва 27%. „Данните показват ясно разделение между отношението към медицинската професия и отношението към институционалната организация на здравеопазването“, каза Ганев.

Само 5% от гражданите заявяват, че не са здравноосигурени. По-малко от половината здравноосигурени пък са наясно върху каква сума се осигуряват. Едва 18% се осигуряват допълнително, а 6% не знаят дали са допълнително осигурени.

 „Критичната оценка на гражданите към здравната система се проявява ясно при въпроса за обхвата на услугите, които покрива Здравната каса. Мнозинството от анкетираните смятат, че пакетът услуги, финансиран от НЗОК, не отговаря на реалните нужди на пациентите. Най-често посочваните услуги, които според хората трябва да бъдат по-добре покривани, са образните изследвания, профилактичните прегледи, лабораторните изследвания и лечението, което в момента остава извън обхвата на публичното финансиране.

Здравните разходи представляват значително финансово натоварване за много български домакинства. Значителна част от гражданите оценяват тези разходи като умерена или дори много сериозна тежест за семейния бюджет. Комбинацията от усещане за висока финансова тежест и недостатъчно покритие на услугите формира очакване гражданите да получават по-широк пакет медицинска помощ от публичната система.

„Най-често посочваният проблем са корупционните практики в здравеопазването. Следват недостигът на медицински специалисти и слабостите в управлението на лечебните заведения. Значителен дял от хората посочват и недостатъчния контрол върху качеството на медицинските услуги, както и неравномерния достъп до здравеопазване в различните региони на страната“, каза Ганев.

Изследването показва и силна обществена подкрепа за мерки, насочени към подобряване на контрола и професионалните стандарти в здравеопазването. Широко мнозинство от гражданите – 80%, подкрепя въвеждането на задължително продължаващо обучение за лекарите. Според повечето анкетирани тази мярка би допринесла както за повишаване на качеството на медицинската помощ, така и за увеличаване на доверието в здравната система.

По думите на социолога критиките на обществото са насочени най-вече към начина, по който функционира системата – нейното управление, контролът върху разходите, равномерният достъп до услуги и обхватът на публично финансираната медицинска помощ. „В този смисъл резултатите показват, че общественото недоволство не е насочено толкова към медицинските специалисти, колкото към структурата и управлението на здравната система“, каза още Ганев.

Зам.-председателят на БЛС д-р Иван Маджаров сравни данните от днес с данните от последното проучване, направено през 2018 година.

„Делът на неосигурените намалява от 9% през 2018 г. до 5% през 2026 г. Това обаче не е съпроводено с по-висока информираност – и в двете изследвания около 55% от гражданите не знаят върху какъв доход се осигуряват. Най-съществената промяна се наблюдава в оценката на пакета услуги на НЗОК. Докато през 2018 г. има относителен баланс между положителни и отрицателни оценки, през 2026 г. негативните нагласи доминират ясно – близо две трети смятат, че пакетът не отговаря на нуждите им. Това показва нарастващо разминаване между очакванията на пациентите и реалното покритие на системата. Паралелно с това се наблюдава значително увеличение на финансовата тежест върху гражданите. Делът на хората, които са доплащали за здравни услуги през последната година, нараства от 23% до 50%“, каза д-р Маджаров.

Той допълни, че през 2026 г. 67% от доплащанията са за лекарства, а 57% - при личния лекар и специалист, докато през 2018 г. само 23% са били доплащанията за лекарства и 23% - за преглед.

По думите му делът на хората, които посочват липсата на апаратура, намалява значително, докато недостигът на специалисти остава висок и дори леко се увеличава. „Това подсказва, че технологичният дефицит постепенно се компенсира, но кадровият проблем се превръща във водещ структурен риск. формално системата е стабилна, но за сметка на нарастващо доплащане и засилено усещане, че пакетът не отговаря на реалните нужди“, каза д-р Маджаров.