552 300 са здравнонеосигурените българи за 2018 г.

86 048 са държавните служители, чиито здравни вноски се плащат от държавата

Броят на здравнонеосигурените български граждани намалява и през 2018 г. такива са 552 300 души. Това става ясно от отговора на министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос на депутата от БСП д-р Валентина Найденова. През 2016 г. неосигурени са били близо 654 000 , а през 2017 г. 598 700 лица. От неосигурените лица обаче, тези с доход по годишна данъчна декларация, нарастват в сравнение с 2016 г., но намаляват в сравнение с 2017 г. През 2016 г. здравнонеосигурените с доход са били 20 900 души, през 2017 г. – 28 000, а през 2018 г. – 23 800 души.

Безработните с право на обезщетения и за трите години на разглеждания период са драстично по-малко в сравнение с тези без такова право. Така през 2016 г. те са били 87 800 души към 197 000, през 2017 – 79 200 към 157 500, а през 2018 г. 72 700 към 130 300 души. Самоосигуряващите се здравнонеосигурени лица през 2016 г. са били 56 500, през 2017 – 63 600, а през 2018 г. – 58 600. Най-голяма е бройката на неосигурените в графа „други“. През 2016 г. те са били 284 700, през 2017 г. – 263 000, а през 2018 г. 259 400. В тази графа попадат лицата, които нямат сключени трудови или друг вид договори с работодател и работят нелегално (временно или постоянно); лицата без постоянна работа, които работят като сезонни работници в чужбина и не определят себе си като безработни, но същевременно не са здравно осигурени; безработни лица, които не получават обезщетения за безработица или друг вид целеви помощи и не се регистрират в бюрата по труда; безработни лица, без регистрация в бюрата по труда, които упражняват свободна професия и не се самоосигуряват (занаятчии, консултанти и др.). По думите на министър Горанов голяма част от

тези лица попадат в т.нар. „сива“ икономика

„С цел определяне действителния брой на здравно неосигурените български граждани, следва да се има предвид, че според Закона за здравното осигуряване, подлежат на задължително здравно осигуряване в НЗОК всички български граждани, които не са граждани и на друга държава и българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на Република България. Това означава, че българските граждани, които са с двойно гражданство, едното от които е българско, и пребивават в чужбина повече от 183 дни в календарната година, не подлежат на задължително здравно осигуряване. Също така не са задължително осигурени в НЗОК лицата, които съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност подлежат на здравно осигуряване в друга държава членка. Това най-общо са лица, които пребивават и/или работят в други държави от ЕС, включително членовете на техните семейства“, уточнява министърът.

По думите му за целите на оценката е определен броят на българските граждани в трудоспособна възраст, пребиваващи в чужбина, въз основа на проведено през месец юли 2017 г. социологическо проучване - национално представително изследване в 1350 домакинства в България, и е верифициран с приблизителните оценки на други външни институции, както и публикувана информация от Евростат. Министърът обаче не съобщава какъв е техния брой.

В отговор на въпроса на д-р Найденова какъв е постъпилият финансов ресурс по сметките на НАП за здравноосигурителни вноски през 2016, 2017 и 2018 г., министър Горанов уточнява, че дължимите суми от бюджетните организации за здравноосигурителни вноски се превеждат от централния бюджет

директно по сметката на НЗОК и не постъпват по сметките на НАП

По отчетни данни общо събраните от НАП приходи от здравноосигурителни вноски за периода 2016 - 2018г., за 2016 г. са 2, 212 млрд. лв., пред 2017г. – 2, 404 млрд. лв., а през 2018 г. – 2, 633 млрд. лв.

По отношение на броя на здравноосигурените лица от държавата и постъпилия финансов ресурс по сметката на НАП за здравноосигурителни вноски през 2016, 2017 и 2018 г., министърът съобщава, че заети щатни бройки на държавните служители, чиито здравноосигурителни вноски се поемат изцяло от държавния бюджет по години за 2016 г. са 84 638, за 2017 г. -  85 293, а за 2018 - 86 048.

„Тези данни са за лица по служебно правоотношение по Закона за държавния служител, Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и Закона за дипломатическата служба, при спазване на изискванията на Закона за класифицираната информация“, казва министърът.

Освен горепосочената категория лица, държавата прави трансфери към системата на здравното осигуряване и заплаща здравноосигурителните вноски на пенсионерите от държавното обществено осигуряване или от професионален пенсионен фонд; лицата, получаващи обезщетение за безработица; ветераните от войните и военноинвалидите; инвалидите, пострадали при или по повод отбраната на страната, по време на наборна военна служба, при природни бедствия и аварии; пострадалите при изпълнение на служебния си дълг служители на Министерството на вътрешните работи; лицата до 18-годишна възраст, студентите, чуждестранните студенти - редовно обучение; гражданите, които отговарят на условията за получаване на социални помощи и целеви помощи за отопление; задържаните под стража или лишените от свобода; лицата в производство за предоставяне на статут на бежанец; родителите, които полагат грижи за инвалиди. Министърът обаче

не уточнява броя на тези лица,

нито сумата, която постъпва в НЗОК за тях.  

„В изпълнение на решенията на Министерския съвет за бюджетната прогноза НЗОК представя прогноза за размера на трансферите за здравно осигуряване за лицата, които в съответствие със Закона за здравното осигуряване се осигуряват за сметка на държавния бюджет. Получената от НЗОК информация е основата, върху която се определя размера на трансферите за здравно осигуряване за тези категории лица с годишния закон за бюджета на Касата“, казва министър Горанов.