Е-здравеопазването – кога, ако не сега?

Кризата, породена от COVID-19, създаде проблеми, чието решение вече близо година е истинско предизвикателство за медицинската, научната и политическата класа в цял свят. България не прави изключение, защото епидемията поизтупа от праха и извади на показ затлачени с години проблеми в сектора, засягащ най-много всички ни - здравеопазването. Редом до незавършените реформи, продължаващата тенденция за оголване на системата от кадри и административните трудности в нея, един друг нерешен проблем вече близо две десетилетия спъва работата на медицинските специалисти и създава неудобства за пациентите, а именно нуждата от електронно здравеопазване. 

Обещание, ако не да завършат процеса, то поне да поставят основите му, дадоха всички здравни министри в последните над 15 години, без значение на политическите им възгледи и професионални амбиции. До момента обаче този ангажимент остана само добро пожелание, което залягаше в уравнението от политическата програма в сектор здравеопазване на всеки начело му и очевидно се оказа, поради една или друга причина, прекалено сложно за разрешаване.
Ако доскоро създаването на дигитализирано здравеопазване бе задача, която се обособи съвсем естествено на фона на технологичния напредък в световен мащаб, то кризата от изминалата година доказа с все сила необходимостта от е-базирани здравни услуги.
Настоящият екип на МЗ също не пропусна да изведе развитието на електронното здравеопазване като свой приоритет, който залегна и проекта на Националната здравна стратегия 2021-2030, а министър проф. Ангелов в редица свои публични изяви даде заявка той да бъде реализиран. Дали той ще е министърът, който най-накрая ще създаде условия за модерна здравна система, базирана на информационните технологии и техните възможности, остава да разберем. Дотогава обаче може би е добре да си припомним обещаното, нереализираното и може би по-важното – похарченото до момента за електронно здравеопазване в България, което все още е само на етап добре оформена мечта, макар и с първи стъпки за реализация.

Обещания на думи

За електронно здравеопазване в България се говори от над 15 години, като сред първите, които повдигат темата от нуждата от модернизация на системата, е министър Славчо Богоев пред далечната 2005 година. Тогава той си поставя за цел две години по-късно или през 2007 година, пациентите да имат достъпат до лекарства чрез електронни здравни карти и дори стига по-далеч във визията си за реформа, като си пожелава през 2010 година 90 процента от услугите в здравеопазването да са достъпни чрез електронна карта. Колко от поставените тогава задача са изпълнени днес, 16 години по-късно, е излишно да коментираме.

През 2007 година, макар и без налична здравна карта за купуване на лекарства от всички пациенти, е-здравеопазването отново влиза във фокуса на ръководните кадри в сектора. Тогава министърът на здравеопазването проф. Радослав Гайдарски и министърът на държавната администрация и административната реформа Николай Василев подписват договор с консорциум “Информационни технологии в здравеопазването” с цел изграждане на национален електронен здравен портал и внедряване на личен електронен здравен запис за 40 чиновници. Цената на проекта е 1 200 000 лева без ДДС и той бива тестван пилотно в Сливница, но на практика не се реализира в цялост.
Плеядата здравни министри, които в следващите години заемат и се сменят прекалено често в министерския пост на площад „Св. Неделя“,  също не пропуска да отбележи развитието на е-здравеопазването като своя основна задача.
През 2010 г. министър д-р Божидар Нанев посочва, че изграждането на обща интегрирана информационна система е основен елемент в борбата с корупцията в здравния сектор. Същата година, неговият „наследник“ на поста, д-р Анна Мария-Борисова заявява, че въвеждането на електронното здравеопазване е важен фактор за успеха на предстоящите трудни реформи в областта на здравеопазването, а от САЩ дори ни обещават помощ в реализирането му у нас. Две години по-късно или през 2012 година чуваме заявката от министър Стефан Константинов, че до края на мандата на правителството трябва да имаме електронно здравеопазване. През следващата – 2013 година интегрираната система в сектора все още не е факт, а министър Десислава Атанасова отново заговаря за електронна здравна карта, макар и под друга форма, предлагайки в представена карта за електронна идентичност ката част от проект за електронно правителство на социалното министерство да залегнат данни за здравния статус на  гражданите като кръвна група, съгласие за донорство, алергичност и други. Май месец 2014 пък е месецът, който министър д-р Таня Андрева си поставя за цел финализиране на електронното здравеопазване. Д-р Петър Москов, също в качеството му на министър, видя края му през 2015 година, когато по думите му трябваше да имаме един „относително завършен процес, включващ индивидуална здравна карта, електронна рецепта и електронно досие“. Тези пожелания се пренесоха за декември 2018 година – срок, който година по-рано служебният здравен министър Илко Семерджиев се надяваше у нас да заработят електронна идентификация чрез електронно здравно досие, рецепта, електронен обмен на данни и електронен здравен портал. В същата 2017 година серията от обещания и напъни за въвеждане на електронна система в сектора получиха своята цялостна оценка и тя очаквано не беше никак добра.

Проверка и провал

През юли 2017 г. Сметната палата публикува резултати от одит на изпълнението „Електронно здравеопазване“ за периода от 01.01.2012 г. до 30.06.2016 г., а изводът от него беше красноречив – опитите за въвеждане на електронно здравеопазване у нас са провалени. „Установено е, че  въпреки че то е постоянен приоритет във всички правителствени програми и национални здравни стратегии през последното десетилетие, България все още няма изградена интегрирана здравно-информационна система, която да осигурява необходимата информация за нуждите на управлението и на потребителите на здравни услуги, в т.ч. за изпълнение на ангажиментите на страната във връзка с трансграничния обмен на здравни данни. На фона на бързото развитие на електронното здравеопазване в другите европейски държави, обменът на данни в реално време между информационните системи и регистрите у нас продължава да бъде непостигнато предизвикателство“, се посочваше в доклада на одитния орган. Той определя действията на институциите в тази насока за неефективни. Нещо повече, неусвоените средства от нереализирани проекти, насочени за е-здравеопазване, възлизат на милиони. Така например заради спрения проект за изграждане на национална здравно информационна система остават неусвоени 9, 7 милиона лева. Следващият опит е през 2014 г., когато друг проект за изграждане на здравна информационна система е одобрен за финансиране със средства от Публичната инвестиционна програма „Растеж и устойчиво развитие на регионите“ в размер на 12 млн. лв. През юни 2014 г. от Министерството на здравеопазването е открита процедура за възлагане на обществена поръчка, но два месеца по-късно е прекратена и осигурените средства не са усвоени, се разбира още от доклада на сметната палата. В него се посочва още, че автоматичен обмен на данни между информационните системи на осовните звена в системата, а именно - на НЗОК, на Националния център по обществено здраве и анализи и на Министерството на здравеопазването не се осъществява.

Губят всички

Необясним е фактът защо електронното здравеопазване, от чиято липса на практика страдат всички във веригата на здравната ситема, но най-вече пациентите, вече толкова много години остава невъзможна за разрешаване задача. COVID кризата през изминалата година за пореден път доказа явната нужда от него и то със сила, която не подлежи на никакво съмнение. Наличието на е-базирани здравни услуги, особено в условия на пандемия, би могло да спести не само излишни административни тежести и загуба на време за лекари и пациенти, но би намалило значително риска за здравето. „COVID-19 даде тласък на отделните държави да приемат по-бързо електронното здравеопазване”, заяви през септември 2020 д-р Ханс Клуге, регионален директор на Световната здравна организация за Европа. По думите му това се случва с безпрецедентна скорост, особено по отношение на телемедицината. През есента на 2020 г. той посочва и че в европейския регион на СЗО 30 от 53 държави имат някакъв начин за цифрово проследяване на контактите за COVID-19, а ако в Германия, преди епидемията, под 10% от лекарите са имали готовност да предложат преглед от разстояние, то в разгара й този процент вече достига 60%.
И докато по света COVID изведе разговора за е-здравеопазването на ниво телемедицина, то у нас българските пациенти все още разнасят папки с документи из лекарските кабинети и се редят на многочасови опашки за направления. Пример за нивото на системата е и фактът, че онкоболен пациент, избрал да се лекува в София и прегледан в столицата, трябва да изпрати документите си за нужното лечение в районната здравна каса в провинцията, за да ги върне тя обратно в централата на фонда в София за разглеждане, а друг – този, че рецепта за лекарства, реимбурсирани по каса за хронично болни пациенти, може да се изпълняват само в конкретна аптека. Списъкът с подобни казуси е неизчерпаем и за съжаление коства много както от времето, така и от енергията на българските лекари, които все още продължават да отделят прекалено много за писане, отколкото за преглеждане и общуване с пациентите.
Съвсем плахи стъпки в посока въвеждане на електронно здравеопазване през годините са отделни, фрагментирани услуги като онлайна проверка на здравния статус, болничен архив от отделни изследвания и прегледи в различните лечебни заведения или самостоятелни лаборатории, както и възможност за проверка на платените от НЗОК услуги за дадено лице. Тези системи обаче не комуникират помежду си и по никакъв начин не улесняват цялостно пациентите, особено по-тежко болните от тях, които се нуждаят от комплексно лечение. 

Кога, ако не сега?
Настоящият екип на ресорното министерство също си постави за цел реалното въвеждане на електронното здравеопазване, а проф. Костадин Ангелов го припозна като една от своите основни задачи.„Един от приоритетите, които си поставих като министър на здравеопазването, е в края на годината електронната рецепта и електронното направление да са факт и имам пълното уверение от всички участници в процеса, че ще успеем“, заяви той в края на ноевмри.
„Иновативните решения в областта на електронното здравеопазване могат да подпомагат профилактиката и превенцията на болестите и насърчаването на здравословен начин на живот, да водят до подобрения в качеството на живот на гражданите и да дадат възможност за по-ефективни начини на организиране и предоставяне на здравни услуги и грижи“, е записано и в проекта за Национална здравна стратегия 2020. В нея е посочено и че„Имплементирането на електронното здравеопазване под формата на Националната здравноинформационна система (НЗИС) също е важен елемент за подобряване на качеството. При въвеждане и съхраняване на цялата информация за пациента, всеки изпълнител на медицински дейности ще може да се запознае с историята на заболяването на пациента, предшестващите заболявания, извършваните диагностично-лечебни дейности и резултатите от тях“.

Екипът на проф. Ангелов си поставя и за цел прилагането на концепция за развитие на телемедицината, особено за пациенти в труднодостъпни и отдалечени райони, както и за пациенти със специфични потребности - болни с хронични заболявания, възрастни хора и др., както и въвеждането на иновативни приложения за мобилни услуги за наблюдение на състоянието на пациентите, което също ще спомогне да се подобри достъпа на населението до определени здравни услуги.В края на 2020 година първите стъпки в тази посока са вече факт чрез въвеждането на е-рецептата и е-направлението. Макар че все още относително малък брой аптечни вериги и лекари да са актуализирали софтуерните си системи за работа с е-рецептата, а задължителен характер в процеса да липсва, заявката вече е дадена. По същото време МЗ се похвали и със стартирането на системата за издаване на електронно направление за безплатен PCR, което също може да се разглежда като част от реализирането на проекта дигитално дравеопазване, имащ над 15-годишна давност. Съвсем скоро се надяваме да видим в ход и пускането на електронното досие на пациентите, което да обедини информацията за техния здравен профил. 

Кога и дали в този мандат здравното министерство ще успее да реализира обещание, дадено от 15 здравни министри за 15 години, остава да разберем. Едно обаче със сигурност е ясно – COVID-19  доказа, че модерно електронно здравеопазване ни е нужно повече от всякога и то сега.