Д-р Брънзалов: Колегите не са длъжни да оказват помощ на агресивни пациенти, ако състоянието им не е животозастрашаващо

Два случая на физическа агресия срещу медици нашумяха в края на януари. Първият беше срещу дежурният лекар в Спешно отделение на МБАЛ-Хасково д-р Димитър Кючуков, който беше нападнат на 18 януари от близки на пациент в лечебното заведение. Д-р Кючуков им направил неколкократно забележка, че вдигат много шум, докато чакат. Тогава единият от мъжете отправил обидни реплики към него, а другия му нанесъл няколко удара в областта на бъбреците и ребрата.

Ден по-рано пък 17-годишна родилка разби лицето на парамедик пред Втора градска болница, защото с линейката закачил леко майка й. „Пострадалата“ жена също се включи в побоя над медика, като дори се опита да спре лекаря с него да му помогне и да спре кръвотечението.

По повод тези случаи от Zdrave.net разговаряхме със зам.-председателя на БЛС д-р Николай Брънзалов дали зачестяват случаите на агресия срещу медици, достатъчни ли са взетите мерки, какво може да бъде направено, за да се намалят случаите на нападенията над лекари и как ще бъде върната справедливостта в системата.

Д-р Брънзалов, нарастват случаите на вербална агресия срещу медици, но нарастват и случаите на физическа агресия. На какво се дължи това?

По принцип обществото е много по-взискателно към нашата професия и ние сме го приели, ставайки лекари. Понякога обаче се получават разминавания между това, което получава пациентът и това, което очаква. Каква ще бъде реакцията при това разминаване зависи от състоянието на пациента, кондицията, в която се намира, но най-вече от възпитанието му. Проблемът с агресията е многолик, но се проявява различно в отделните медицински специалности. Особено потърпевши са медиците в ЦСМП и общопрактикуващите лекари. По наши проучвания над 55% от лекарите са били обект на някаква форма на насилие, докато са изпълнявали професионалния си дълг. Никой лекар не отива на работа с друга цел освен да лекува и не може да има такова отношение към човек, който се опитва да дава здраве, дори и да не е в обема, очакван от конкретния пациент. Същевременно страхът на лекаря, че ще претърпи каквато и да било форма на насилие – физическа или вербална, води до влошаване на качеството на работата му. Това влошаване пък пряко се отразява върху пациента и се получава омагьосан кръг.

Чувството за безнаказаност ли е водещата причина за агресивното отношение?

Сещам се за много учреждения, където се чака много по-дълго, административната работа е много повече, отколкото при нас, а в чакалните е такава дисциплина, че муха да бръмне, ще се чуе. Виждал съм го дори и в лечебни заведения у нас. За да се получи това навсякъде, е необходимо да се работи на всички нива. Лекарите сами не можем да се справим с това нещо. Всеки случай на адекватна присъда за насилие спрямо лекарите трябва да бъде популяризиран, за да се види, че такова деяние не остава безнаказано.

Какви трябва да бъдат наказанията, за да може да бъде предотвратена агресията?

Да посегнеш на лекар на работното му място, в момент, в който се опитва да лекува, е много по-голямо нарушение от спречкване на улицата. Във всички случаи правосъдието трябва да бъде прецизирано. Наказанията при всички случаи трябва да бъдат възможно най-тежки.

Освен това колегите не са длъжни да оказват медицинска помощ  на агресивни пациенти, когато тяхното състояние на е животозастрашаващо. Не може някой да ти крещи насреща, в повечето случаи безпочвено, а ти да се опитваш да го лекуваш.

Какви действия може да предприеме съсловната организация в случаи като споменатите по-горе, освен да бъдат осъдени в позиция?

Ние сме ги предприели отдавна. През 2020 г. беше открит т.нар. червен телефон – директна линия с Главна прокуратура, когато има сигнал за насилие над лекар. Колегите могат да разчитат и на юристите на БЛС за помощ. Явно това обаче не е достатъчно. Не са достатъчни и кампаниите, които правим срещу насилието над лекари. Нужно е да се издигне авторитетът на лекарската професия в училището, сред подрастващите, защото професията беше смазана през годините.

Ние сме се заели вече с подготовката на медиците. Провеждат се различни курсове за обучение на колеги от цялата страна какво да им е поведението в такива случаи. Курсовете се провеждат от водещи специалисти от „Лабораторията по психично здраве и превенция“ към ВМА. Създали сме брошури, в които са описани различни варианти какво поведение трябва да избират колегите спрямо агресивен пациент. Предстои и издаването на кратко ръководство, изготвено от Етичната комисия на БЛС, какво трябва да бъде поведението на лекарите към пациентите им въобще.

2017 г. стартира националната кампания срещу насилието над медици „Пребори гнева“, по която всяка година има различни активности, но явно трябва да бъдат по-чести. Съсловната организация организира и кръгла маса с широка институционална представителност на тема „Мерки срещу агресията към медицински лица“.

Какво обаче трябва да направят лекарите, за да бъде издигнат отново авторитетът на професията им?

Много често говорим за правата на пациентите и това почти не се случва по отношение на задълженията им. Ще дам пример от моята практика: Редовно идват пациенти, които ми нареждат какво да направя като лекар, защото някой друг им е казал. В огромния процент този, който е казал, даже не е медик. Влиза в кабинета ми и заявява, че е дошъл за три направления – за кардиолог, съдов хирург и невролог и аз му отговарям: В този кабинет се влиза с оплаквания, не с искания. В противен случай ние сме талономати и каквото пожелае пациентът, трябва да му го напишем. Кой бърка в случая?

Как би могло да се възстанови усещането за справедливост в системата?

Чрез подготовката на медиците за поведение в рискови ситуации, повишаване на авторитета на съсловието в обществото, чрез въвеждане на допълнителни часове в училище, разпространение на информация относно значението на здравните специалисти. Не на последно място са нужни справедливи и бързи наказания и постоянно усъвършенстване на правната рамка, която да не създава усещане за безнаказаност у извършителите.