Доц. Владислав Младенов е уролог в УМБАЛ "Александровска" и преподавател в катедра "Урология" на Медицинския факултет при МУ - София.
Завършва Немската езикова гимназия „Проф. Константин Гълъбов” в София през 1998 г. Същата година е приет да следва медицина във Вестфалския Вилхелм Университет в Мюнстер, Германия, където се дипломира през 2005 г.
В Германия защитава дисертационен труд на тема „Рак на простатата“. През 2006 г. започва да специализира в Клиниката по урология на УМБАЛ „Александровска” и 2013 г. придобива специалност. Специализирал е в Германия лапароскопска урология, научните му интереси са в няколко направления - онкоурология, уролитиаза, симптоми на долните пикочни пътища, андрология.
Днес разговаряме с доц. Младенов по темата за трансплантациите и сътрудничеството между уролози и имунолози в областта на трансплантологията.
Доц. Младенов, кое според Вас е най-голямото постижение в областта на бъбречните трансплантации у нас от началото на тази дейност?
Най-голямото постижение в тази област е, че във времето България успя да създаде стройна и добре функционираща организация около технологията на процеса и извършването на бъбречните трансплантации. Да си спомним за началото - първата бъбречна трансплантация в България е извършена през 1968 г. в болница „Пирогов” от проф. Николай Минков и сътрудници.
Реципиентът е бил дете, на което е отстранен единствен бъбрек след травма. Трансплантирани са му два бъбрека. На 1 февруари 1969 г. проф. Никола Атанасов и проф. Стоян Ламбрев извършват първата бъбречна трансплантация в Клиниката по урология на Александровска болница. Бъбрекът е трансплантиран на 42-годишна жена, страдаща от ендемична нефропатия. С течение на времето Клиниката по урология на УМБАЛ „Александровска” се превръща във водещ център в страната за извършване на бъбречна трансплантация.
За тези повече от 50 години са навлезли множество нови оперативни техники и имунологията е напреднала изключително много. Трансплантират се органи от пациенти в мозъчна смърт и от живи донори. В сравнение с диализата, бъбречната трансплантация повишава чувствително качеството на живот на пациентите, подобрява тяхната физическа издръжливост, спомага за социалната интеграция и намалява честотата на асоциираните с хрониодиализата заболявания. От икономическа гледна точка бъбречната трансплантация води до чувствително намаляване на разходите за лечение на пациентите в терминален стадий на хронична бъбречна недостатъчност.
Най-важното остава постижението, че в страната има изградена система, благодарение на която трансплантационните центрове са в денонощна готовност и поддържат подготвени медицински екипи от специалисти, които са на разположение да вземат органи и да извършат своевременно бъбречна трансплантация. Тази оперативна интервенция може да бъде осъществена до броени часове от взимането на органа, което е един сериозен успех за скромната ни държава.
Как обяснявате резкия спад в трансплантациите, на който сме свидетели през последните години?
Има няколко фактора, които се отразиха неблагоприятно на бъбречните трансплантации през последните години. Единият е пандемията от COVID-19, която дълго време беше сериозно препятствие за нормалното протичане на донорската ситуация. Епидемичните условия в болниците силно затрудняваха процесите около кондиционирането на донорите, взимането на органите, подбора и подготовката на реципиентите, провеждането на самата трансплантация, следоперативното наблюдение и проследяване. Епидемията криеше и много рискове за ранни следоперативни усложнения при траснплантираните пациенти, което ги правеше изключително уязвими на фона на имуносупресия.
Друг аспект на проблема разкрива финансовата страна на нещата. Трансплантологията е една скъпа дейност, въпреки че това не винаги се осъзнава и осмисля в обществото. Донорите се подават от реанимационните звена на болниците в страната, като кондиционирането им се извършва от лекари реаниматори, които полагат огромни усилия за поддържане на виталните показатели на тези пациенти до взимането на органите. Това е една много скъпа дейност, която трябва да бъде добре финансирана, за да може да покаже добри резултати и да повиши броя на подадените донори.
Успешната операция включително наблюдението на пациента през първата една година струва колкото две години диализа. Средната продължителност на функциониране на трансплантираните бъбреци е 9 години като се срещат случаи, при които се наблюдава добра функция на графта и след повече от 20 години. Продължителността на живота при трансплантирани пациенти е значимо по-голяма в сравнение с тези, които са на диализа. Тези факти показват смисъла да се инвестира в трансплантологията, защото в дългосрочен план този вид лечение излиза икономически по-изгодно на здравната ни система и силно подобрява качеството на живот на пациента.
Също така трябва да отбележа като фактор и липсата на органи. Това е неоспоримият факт не само за нашата страна, а в цял свят. Изключително важна роля играе и липсата на достатъчно информационни кампании у нас, които да образоват, да показват и обясняват на хората, колко важно е да се даряват органи, защото това спасява животи и променя съдби.
Европейският форум по трансплантационна имуногенетика, който се провежда днес и утре, ще постави фокус върху имунологичния и генетичния аспект на трансплантациите. С какво откритията в тези области допринесоха за по-добрата успеваемост на интервенциите и по-доброто качество на живот на пациентите?
Успеваемостта при трансплантациите се дължи в много голяма степен на имунолозите. Имунологията и имуногенетиката са в основата на определянето на процента на съвместимост на донора и реципиента. Благодарение на изготвянето на имунния профил на реципиента могат да се правят прогнози за следоперативното функциониране на графта.
Ние в УМБАЛ „Александровска“ имаме голямото преимущество да работим заедно с най-добрите български специалисти в областта на трансплантационната имунология. След клинично обсъждане в мултидисциплинарен формат определяме реципиента от няколко възможни, като вземаме предвид индивидуалния имунологичен профил, годините на диализно лечение, остатъчната диуреза, общото състояние и придружаващите заболявания на пациента. Заедно с имунолозите и нефролозите следим имуносупресията и функционирането на графта. В някои случаи той започва да отделя урина още на операционната маса, а в други това става в първите дни след трансплантацията. При някои трансплантирани пациенти може да се наложи извършването на подпомагаща диализа след операцията. Ще допълня и това, че при проследяването на трансплантираните пациенти също с помощта на имунолозите определяме конкретно схемите за имуносупресия – една много важна страна за цялостния успех на лечението, която до голяма степен определя качеството на живот на трансплантираните и прогнозата, разбира се.
Как оценявате сътрудничеството между уролози и имунолози, които работят в областта на бъбречните трансплантации у нас?
Съвместната ни работа е много добре организирана, както вече споменах. Освен всекидневните контакти за обсъждане на различни случаи и проследяване на пациентите ни, ние плануваме заедно редица публикации и проекти на разнородни научни теми. Стремим се тези трудове да бъдат представени на международни форуми и публикувани в реферирани списания, за да добият достатъчно публичност и покажат на научната общност нашето високо ниво в областта на трансплантологията.
Каква е Вашата прогноза за развитието на трансплантологията в близките години – в света и в България?
Първо ще отговоря общо - трансплантологията и трансплантациите ще се развиват много интензивно навсякъде по света, защото това лечение е необходимо и единствено възможно за много хора.
У нас има определено раздвижване в областта на бъбречните трансплантации напоследък. Всички, които сме ангажирани с тази дейност, го констатираме и това е една много положителна тенденция. Надяваме се тази посока на развитие да се запази. От началото на годината, по-точно казано последните 4-5 месеца, имаме подадени 6 трупни донора, като с техните органи сме извършили бъбречна трансплантация на 12 души.
Междувременно намаляха и случаите на трансплантирани пациенти по свое желание в Пакистан, които се връщаха у нас в тежко състояние и оставаха изцяло на нашите грижи. Българските лекари добре помним това, помним как трябваше да се справяме понякога с неимоверно трудни ситуации и тежки състояния.
Това, което е важно в бъдеще, според мен, е да развиваме донорството в България. Трансплантациите в чужбина са възможност за пациентите, но те трябва да бъдат убедени, че тази дейност се прави у нас на същото високо ниво, със същата успеваемост и същото качество на медицинските грижи. Има утвърдена Програма „Живо донорство“ от Министерството на здравеопазването, която съществува от дълги години и нашите бази гарантират нейното качествено изпълнение. Създаването на единен трансплантационен център в България също е от изключително значение, като това ще повиши качеството на медицинските грижи и ще създаде висококвалифициран и специализиран мултидисциплинарен екип в тази област.
По отношение на общите тенденции в света мога да кажа, че се възлагат много надежди на създаването на изкуствени органи върху макети с помощта на стволови клетки. Така е, защото нуждата от органи в световен мащаб е все по-голяма и продължава да нараства. Това обаче засега все още остава една далечна перспектива.
Коментари по темата