Болниците искат доплащане не от лакомия, а от невъзможност да си покрият разходите

Трябва да се въведе система, в която да няма крайно недооценени и категорично надценени клинични пътеки, каза председателят на УС на НСЧБ

Доплащането и досега беше регламентирано, но сега са предложени допълнителни ограничения и във вече съществуващите възможности. Така председателят на УС на Националното сдружение на частните болници Красимир Грудев коментира пред Zdrave.net забраната изпълнителите на медицинска помощ да изискват или приемат доплащане за оказваната им медицинска помощ, гарантирана от бюджета на НЗОК, предложена от МЗ в преходните и заключителни разпоредби на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.

„Отново се върви в посока на ограничаване с административни мерки, а това не може да реши кардиналния проблем с липсата на достатъчно средства в здравеопазването като цяло и конкретно с болничната помощ“, каза Грудев.

Той подчерта, че на срещата на болничните асоциации (Асоциация на Университетските Болници, Българска Болнична Асоциация, Национално Сдружение на Частните Болници, Национално Сдружение на Областните Многопрофилни Болници, Сдружение на Общинските Болници в България) в началото на месеца, единодушно са излезли с общи призив да се реши въпросът с финансирането на системата.

„Не е нужно това да става с директно доплащане от джоба на пациента. Напротив, има много други цивилизовани и отдавна възприети начини като допълнително здравно осигуряване или застраховане, което да позволи на всеки човек, независимо от размера на собствените му доходи да се възползва от тази възможност. Това би решило проблемите в системата. По наше мнение първо трябва да се извърви този път и да се направи реална оценка на действителните стойности на медицинските дейности. Тук говорим не само за болничната помощ, такъв проблем съществува и в извънболничната помощ. Цената на преглед от 20 лева не може да покрие разходите, нита може да задържи лекарите в страната“, каза председателят на УС на НЧСБ.

„Не съществува ли реално остойностяване на медицинските дейности няма да може да се види реалната картина на това къде не достигат парите, колко пари не достигат и оттам вече да се търсят начини да се набавят. Тези ограничения не само, че не решават проблема, но могат само да задълбочат кризата, особено в държавните и общинските болници, които и сега са ограничени във възможностите си да получават приходи, които да компенсират недостига на средства, а сега ще бъдат още повече. Говоря не като представител на частните болници, а като представител на хората, които работят в здравеопазването. Ние не искаме да решим въпроса на частните болници, искаме да решим въпроса въобще за съществуването на болниците, тъй като по веригата първо ще загинат общинските болници, особено в малките градове, после и областните болници, после и някои от частните и ще се разруши цялата система. Не е това пътят“, каза Красимир Грудев.

Той заяви, че действително в някои болници се стига до неразумни цени за неща, които или не струват толкова много, или могат да бъдат осигурени безплатно, но това се допуска, за да се компенсира недостигът на средства, това, което не се заплаща от Здравната каса като реална стойност за извършената медицинска услуга. „Не е от лакомия, а от невъзможност да се покрият разходите. В много от тези случаи има участие на апаратура, която струва стотици хиляди левове и която никъде, поне по досегашния модел на определяне на цените на Здравната каса, не само лекарския труд и труда на медицинските специалисти, но и амортизациите, допълнителното закупуване на апаратура, която трябва да е все по-високо технологична и  по-сигурна, разходите за административните услуги, които стават все повече и повече, това никъде не е калкулирано. Не приемаме някой да твърди, че медицинското обслужване са само хапчетата и лекарския труд, а тока, водата и телефона да си ги плаща собственика. Това просто е несериозно. Това не е разговор, а отказ от разговор. Ние трябва да сложим на масата абсолютно всички елементи“, каза Грудев.

Той припомни и че цените на клиничните пътеки не са променяни в последните 10 години. „С изключение на някои, които Лекарският съюз успя да отвоюва тази година и които бяха трагично недоплатени и с някои дребни корекции през годините на други, те не са се променили. През това време средната работна заплата стана двойна, с толкова скочи и минималната работна заплата. Да не говорим, че едно лечебно заведение трябва да има и резерв, с който да задържи конкурентно на това, което се предлага в чужбина един лекар, за да има кой да ни лекува. Всичко това трябва да се сложи в една стройна калкулация и тогава вече да се види каква е истината. Ненапразно и Лекарският съюз настоява за пренареждане на цените на клиничните пътеки на база на реалното остойностяване и въвеждането на система, в която да няма крайно недооценени и категорично надценени клинични пътеки.  Това е истинският път. Другото е да решаваме проблема с административни похвати, които обаче решават нещата на парче и само ще задълбочат проблема“, каза още Красимир Грудев.