Дванадесетте държавни психиатрични болници са обърнати на приюти за душевноболни

Дванадесетте държавни психиатрични болници са обърнати на приюти за душевноболни. Това заяви категорично пред Zdrave.net директорът на Държавната психиатрична болница „Св. Иван Рилски“ д-р Цветеслава Гълбова. Поводът за изявлението й е поредният случай на изписан от болницата пациент с проблеми с близките му.

„За първи път днес се наложи да викам полиция, за да може пациентка да се прибере в дома си, тъй като бившият й съпруг се беше барикадирал и жената не можеше да си влезе вкъщи. Пациентката вече се прибра, но проблемът е, че не може човек да се прибира вкъщи с полиция. Проблемът е, че нашите болни никой не ги иска – институциите не ги искат, обществото не ги иска и близките не ги искат и си ги подхвърлят като топки. Като някакви парцали, които се изхвърлят далече, някъде в психиатрията, да не ги виждаме. Сега се опитвам да установя контакт със сестрата на една друга пациентка, която е при нас от януари. Тя е от с. Церово, Смолянска община и не можем да я открием да дойде да си я вземе. Накрая ще я пусна и тя ще пусне жалба как съм я изписала сама. Ето това е проблемът“, разказа д-р Гълъбова.

По думите й този проблем е много голям и е свързан с необходимостта от дълбока реформа на психично-здравната помощ както по отношение на законодателството и нормативната уредба, така й на обществените нагласи. „Дневните центрове са едно от нещата, които трябва да се случат. Към всяка българска община трябва да има такъв център, не само в областите. Един дневен център по статистика трябва да обслужва население от 150-200 000 души. За София са нужни поне 10 такива центъра, тъй като трябва да е нещо близко до дома“, каза д-р Гълъбова.  

Цветеслава Гълъбова коментира и идеята на здравния министър проф. Николай Петров психично болните и по-конкретно техните лични данни и диагнози да бъдат вкарани в единен регистър, който предстои да бъде изграден, като в него трябва да фигурира и терапията, както и в кой център за психични грижи следва да бъдат наблюдавани болните след изписването им от психиатрия, ако са лежали в лечебно заведение. „Категорично самото създаване на регистър няма да ни реши проблемите, макар че безспорно трябва да имаме информация за това кой как се лекува. Трябва лекарите да имаме достъп до тази информация и аз лично разчитам на единната информационна система, която ще ни я дава. Повсеместен достъп обаче би било груба полицейщина и категорично не трябва да се случва. Тази информация трябва да е единствено и само за ползване от лекари“, каза д-р Гълъбова.

По думите й психиатричната реформа е на дневен ред, тъй като тя не се е случила на никакъв етап от здравната реформа.  „Всички тръгват с големи заявки, но в един момент разбират, че няма воля, няма подкрепа, няма обществена нагласа, няма пари. Което за мен лично е маркер, че нито едно правителство досега и ръководството на здравно министерство до момента не е приоритизирало психичното здраве. Ако се приоритизират ще се намерят и пари, и воля“, каза д-р Гълъбова.

„Има и един друг много съществен проблем – голяма част от психиатрите са с остаряло професионално мислене. Както си говорим за „деинституализация“, така току ми звънне телефона с „айде, Цвети, вземи тук един да го подържиш два-три-пет месеца или година“. А новото поколение вместо да остане в България, бяга в чужбина заради малкото пари. Е, кой да я направи тази реформа? Нали тя трябва да излезе от нашите среди. Националните консултанти са дясната ръка на министъра по съответната специалност, а нашият 10 години е един и същ. Психиатрията трябва да стане привлекателна професия. Привлекателността се осигурява от възможността за кариера и добрата заплата“, допълни тя.