Демонополизацията на НЗОК трябва да е 6% вноска в други фондове и 2% социален пакет в Касата

Скандалът, свързан с бюджета на Касата, е политически. В това има резон, тъй като и назначението на здравен министър, и това на управител на НЗОК са политически, така че и двете назначения са тежко обременени с политически зависимости. Това коментира пред БНР здравният икономист Аркади Шарков във връзка с поисканата от министър Ананиев в края на миналата седмица оставка на шефа на Касата проф. Камен Плочев.

Шарков отбеляза, че единственият контакт на управителя на НЗОК с парламента се осъществява чрез министъра, и то само след получаване на разрешение на Надзорния съвет, и в този смисъл действията на проф. Плочев, който изпрати писмо до Народното събрание с искане за актуализация на бюджета на Здравния фонд, без да съгласува това нито с министър Ананиев, нито с Надзора на Касата, нарушават устройствения правилник на НЗОК, тъй като проф. Плочев надвишава правомощията си.

„Нещата са много смесени. И двете страни имат право с това, че едната казва „Вие ме заобикаляте“, другата казва „Аз имам право, защото властта ми е от парламента“. Така че ситуацията е реми, постигнат е баланс в аспект на аргументи от двете страни“, коментира икономистът.

Той се спря конкретно на бюджетната ситуация, породила проблема между министъра и управителя на НЗОК. По думите му, в случая с дълговете на Касата към чужди здравни фондове става въпрос за чисто счетоводен проблем, който може да бъде решен както с международни договорки, така и с отлагане във времето. „Това са проблеми, които биват решавани ежегодно, така че те винаги могат да бъдат отложени във времето“, смята Шарков. „Въпросът е докога ще ни търпят“, все пак отбеляза той.

Икономистът коментира и исканата актуализация на бюджета на НЗОК, като заяви: „За да не се получава актуализация на бюджета, Касата да си оптимизира процесите, също и Министерството на здравеопазването. И двете ведомства не са излезли с качествен анализ за това къде изтичат парите“. Аркади Шарков припомни и основните финансови проблеми, свързани с лекарствата, с лимитите за болниците и управлението на лечебните заведения. По думите му в Касата трябва да се създаде звено, което да анализира преразходите в една или друга посока и да подпомогне НЗОК в оптимизирането на бюджета й, който „всяка година набъбва“. За решаването на този проблем от помощ би било отстъпването на политиката пред експертизата, посочи той.

Според него е нужна също така демонополизация на Касата. „Но не демонополизация както в пенсионното осигуряване, т.е. към 8% да добавят едни 2% и да кажат – „ето, тези 2% са за частни фондове“, защото това отново е монополен модел: Касата има основния пакет, другите 2% са, ако искаш да си добавиш нещо към здравното осигуряване. Демонополизация значи от тези 8% едни 4% или 6% да се преразпределят към фондове, 2% да останат като социален пакет в самата Каса, за да има реална конкуренция. Защото иначе няма да има реална конкуренция, ще се създаде един монопол и няколко олигопола, каквито има в пенсионното осигуряване“, посочи той.

Във връзка с всички проблеми в сектора през годините пък икономистът припомни честите смени в ръководствата и на МЗ, и на НЗОК и заяви: „Столовете в здравеопазването обикновено са електрически, а НЗОК е един колос на глинени крака“.