Редица болници ще фалират, ако кредиторите им си поискат дължимото

Ако официалната информация за 550 млн. лв. дългове на държавните и общински болници не включва лихвите, то тогава реалните им дългове биха били над 700 млн. лв. Това заяви главният секретар на Българския лекарски съюз д-р Стоян Борисов в коментар на състоянието на болничните лечебни заведения у нас пред телевизия Европа, като изрази надежда, че все пак лихвите са включени в оповестената сума от половин милиард лева.

Той припомни, че към тези средства трябва да се добавят и неплатените от касата, но изработени средства от дейности над заложения лимит на болниците. „Разбира се, ние никога няма да се примирим с мисълта, че има някакви надлимитни, които са изработени, пък няма да ни се платят, още повече, че 60% от надлимитните са за спешни случаи. Никога не можем да се съгласим с това да има лимит в медицинската дейност и особено в спешната помощ. Надлимитните средства са 52 млн. лв. за 2015 г., около 34 млн. лв. за 2016 г. и за тази година може би около 20-25 млн. лв.“, каза д-р Борисов и пресметна, че заедно с дълга на НЗОК към чужди фондове, възлизащ на 250 млн. лв., общата задлъжнялост излиза над 900 млн. лв.

„Ако се предявят искания от тези, на които дължат дългове тези болници, те ще фалират – няма друг икономически механизъм“, посочи той и припомни идеята на МЗ  за решаване на този проблем чрез създаване на фонд, от който болници в криза да взимат безлихвен или нисколихвен заем.

В коментар на проблемите на закъсалите болници д-р Борисов посочи: „Тук не става въпрос само за броя хоспитализации. Тук става въпрос за цената на една хоспитализация, за цената на една клинична пътека. По принцип клиничните пътеки са недофинансирани и средната стойност на една клинична пътека е около 70% от действителната й стойност. Тук обаче не влиза цената на медицинския труд. Когато се направи остойностяване, тогава ще се разбере каква е истинската цена на една клинична пътека. Освен това все още, макар и по-рядко, съществуват дейности, особено в хирургичните специалности, които не влизат в клиничната пътека“. В добавка главният секретар на БЛС отбеляза, че цените на клиничните пътеки не са актуализирани от 2006 г., дори и с инфлацията за този период.

Не само болниците обаче са с дългове. „Най-големият длъжник в здравеопазването е държавата, която осигурява 9 групи“, посочи д-р Стоян Борисов, като припомни, че към момента държавата изплаща 55% от това, което трябва да плаща към системата, и то в повечето случаи – на минимална работна заплата. „Ако държавата изплаща на 100% това, което дължи, нашите експерти смятат, че ще имаме допълнителни средства в размер на около 400 млн. лв., които значително ще помогнат малко да се съвземе здравеопазването“, каза той. Веднага обаче припомни, че у нас се отделят 4,1 – 4,2% от БВП за здравеопазване, а средното за ЕС е около 7%. „Т.е. тези пари, които се отделят – около 3,5 млрд. лв., би трябвало да бъдат още веднъж толкова, т.е. около 7 млрд. лв. и над тях да има 20% доплащане, за да достигне цифрата около 9 млрд. лв.“, пресметна д-р Борисов.

Вместо това през последните години бюджетът на касата ежегодно се увеличава с около 200 млн. лв. спрямо този за предходната година, припомни той. „Но и обикновено също така се прехвърлят винаги едни средства, едни дългове от едната година към другата, които варират от 120-130 до 150 млн. лв. Ако те дават 200 млн. лв., а ние имаме дългове от 130 млн. лв. за 2016 г., реално повишението е 70 млн. лв.“, отбеляза главният секретар на БЛС.