Само фармацевти трябва да имат право да отварят аптеки и да са мажоритарни собственици

С измененията в Наредба 28, които предстои да бъдат окончателно прието от Министерство на здравеопазването, отпадат изключително много административни необходимости пред аптеките и фармацевтите, каза пред Zdrave.net председателят на Националната аптечна камара Антон Вълев. „Наредбата се синхронизира с измененията в Закона за лекарствата в хуманната медицина и чисто експертните неща се възлагат на Изпълнителната агенция по лекарствата. Отпада административната част с тези изменения и се хармонизират две изменения на закона, които бяха приети преди време, сега вече влизат като текстове в наредбата“, каза той.  

Това са Етичния кодекс на магистър-фармацевта, а другото е Добрата фармацевтична практика, които са изработени от БФС и влизат в сила със заповед на министъра на здравеопазването.  Вълев обясни, че отпада и изискването всички помещения в аптеките да имат пряка връзка. „В момента по нашия закон не е разрешено аптеката да има подземно помещение или горен етаж, които да се считат за част от нея. Това не е толкова проблем за аптеките от открит тип, колкото за болничните аптеки. Много често обаче в болниците има лекарства, които са различни като тип. Има ги класическите лекарства, но има и такива, за които се използват радиоизотопи, които задължително трябва да се държат в подземия. Което означава, че според сегашното изискване трябва да се премести цялата аптека в подземията само заради тях. Идеята е да може да се регистрират различни помещения в едно болнично заведение като елемент на една аптека. Чисто административна необходимост. Де факто с измененията в наредбата точно това се случва“, уточни Вълев.

По думите му обаче най-големият и нерешен проблем пред българското законодателство е пълната либерализация по отношение на собствеността на аптеките. „В момента по нашия закон, всеки пълнолетен български или европейски гражданин, без никакво фармацевтично образование, може да бъде собственик на аптека. Което е пълен парадокс при положение, че фармацевтичната професия е една от 6-е регулирани професии. Регулирана професия е правото и не може да имате адвокатска кантора, ако не сте адвокат, обаче може да имате аптека, ако не сте фармацевт“, каза Вълев.

„Другият проблем е, че в България не говорим за аптечна дейност, а закона говори за търговия с лекарства. Лекарите могат да бъдат еднолични търговци, защото те са свободна професия, докато фармацевта не може да регистрира аптеката си като фармацевтична практика“, поясни Антон Вълев.

От името на Националната аптечна камара той заяви, че фармацевтичната дейност, която е по-правилно да се нарича аптечна, е елемент на държавната политика по здравеопазване и профилактика на населението и трябва да бъде регулирана по правилото на регулираните професии. „Това означава само фармацевти да имат право да отварят аптеки и да са мажоритарни собственици. Такъв е примерът в Унгария. 100% собственост на фармацевта пък са аптеките във Франция, Холандия, Дания. Там нефармацевт няма право да притежава и 1% дял от аптечна фирма. И в тези държави ценообразуването не е основано на надценка от стойността на лекарството, а на потребителска такса, защото фармацевта извършва едно и също количество труд, независимо дали вашето лекарство е по-скъпо или по-евтино. И така лекарствата се продават на една цена навсякъде“, каза Вълев.