12% здравна вноска ще доведе до социален срив

Предложението да отпаднат лимитите на университетските и областните болници е било една хипотеза, заяви здравният министър

Темите на Естонското председателство ще бъдат електронно здравеопазване и антибиотичната резистентност. Темите на нашето председателство, което ще поемем веднага след Естония, пък са затлъстяването при децата и достъпа до лекарствените продукти. Това каза здравният министър проф. Николай Петров пред БНТ.

По думите му става въпрос за лекарствените продукти, които по една или друга причина въобще не достигат до нашия пазар, както и тези, които стъпват, но се реекспортират и съответно са в недостиг. Ще бъде обсъждан и проблемът с и иновативните и изключително скъпи, при които също достъпът е затруднен.

„Има много направено за електронното здравеопазване в посока НЗОК, но вторият стълб, който касае структурите на МЗ, лечебни заведения и доболнична помощ, предстои да се изгради. При едно много важно условие – тотална свързаност, защото електронните системи на НЗОК и на болничната и доболнична система трябва да работят като един организъм. Това е електронно здравеопазване“, каза още здравният министър.

Проф. Петров допълни, че то не се е случвало години наред по всевъзможни причини. „Сега е в ход в начална фаза. Имаше дебат точно на тази тема в НС, взе се такова решение. Вече има зададен срок, мърдане няма, до 2 години трябва да имаме функциониращи електронно здравеопазване. Имахме среща с министъра на здравеопазването на Естония. Сега края на юли ще има неформален съвет на министрите там, договорил съм наша група от експерти да останат, ако трябва една седмица, за да вземат всички добри модели“, поясни той.

По програмата „Социална Европа“ предстои сериозен дебат, подчерта проф. Петров. „Тук има много разнопосочни мнения, няма консенсус, но ще се търси“, каза той и допълни, че трябва да се мисли за здравната вноска, за процента за здравеопазването от БВП, който може да бъде отделен.

„Ако вноската стане 12% ще стане социален срив при хората, които коректно си плащат здравните осигуровки. Около 2 милиона български граждани не си плащат здравните осигуровки. Всичко, което касае здравеопазването се осигурява от все по-намаляващата група хора, които са коректни платци. Нашата система е солидарна. Вдигането на здравните осигуровки ще удари точно тази коректна група“, категоричен беше проф. Николай Петров.

Той обаче заяви, че информацията, че държавата е абдикирала от задълженията си да плаща  осигуровки, не е съвсем коректна. „Аз също правя подробни проучвания. Тази теза се преекспонира, но трябва финансист да го обясни“, отбеляза здравният министър.

Той коментира и проблемите с недостатъчните лимити в болниците. „На заседание миналата седмица направихме много тежка тричасова среща с участието на Лекарския съюз, експерти от Министерството на финансите, ръководството на НЗОК и Министерството на здравеопазването. След тази среща постигнахме консенсус по няколко неща. Те ще бъдат изговорени, след като протокол от това заседание, бъде съгласувано от трите участващи страни това, надявам се, ще доведе до малко, макар и временно спокойствие“, каза проф. Петров.

Здравният министър каза, че предложението му да отпаднат лимитите на университетските и областните болници е било една хипотеза, а не сериозно предложение. „На това заседание тази хипотеза не беше обсъждана. Говорихме за вариантите с ограничаване на лимита, с 3% резерв, за първо тримесечие, второ тримесечие и постигнахме един добър резултат, но ще оставя на Касата и Надзора да го съобщят като данни, защото така е по-коректно. За следващата година обаче, когато се прави бюджета, ще изляза с по-конкретни предложения“, завърши министър Петров.