130 000 електронни прегледа са генерирани през НЗИС за пет месеца

През последните пет месеца на ден са генерирани средно 130 000 електронни прегледа и 72 000 електронни направления за изследвания през Националната здравно-информационна система НЗИС. Това съобщи депутатът от „Продължаваме промяната“ доц. Васил Пандов по време на кръглата маса „Електронно здравеопазване“, която се проведе днес.

За този успех той благодари на лекарите и магистър-фармацевтите, които са приели предизвикателството да променят начина си на работа в много случаи с цената на допълнителна инвестиция в техника, повишаване на квалификацията и организационни трудности.

Към момента в здравното електронно досие са обхванати дейностите, заплащани от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) -  всички прегледи от лични лекари и специалисти, всички направления за изследвания и за хоспитализации, епикризи от болнично лечение, предписани лекарствени продукти, отпуснати медицински изделия и помощни средства на хора с увреждания.

Доц. Пандов посочи очевидните ползи от електронното здравеопазване: сигурност за пациента чрез постоянен достъп – негов и на лекаря му, до здравното му досие; сигурност на данните; намаляване на бюрокрацията чрез отпадане на хартиените документи; по-бърз обмен на информация и съответно по-бърз и качествен достъп на пациентите до здравни услуги; възможност за проследяване на тенденции и изготвяне на прогнози за заболеваемостта на населението, което води до по-добра превенция; изсветляване на процесите в здравеопазването и по-ефективна борба с корупционните практики в системата.

„Предизвикателства има, но всички те са преодолими. Колкото по-бързо започнем да работим по тях, толкова по-бързо ще повишим качеството на медицинските услуги и ще облекчим работата на всички в здравеопазването“, подчерта доц. Васил Пандов. Той отбеляза необходимите нормативни промени – създаване на наредба за функциониране на Националната здравноинформационна система (НЗИС); изменения и допълнения в Закона за здравето, в подзаконови нормативни актове, в националните рамкови договори за медицински дейности и в условията и реда за отпускане на лекарствени продукти.

От „Информационно обслужване“ АД се очаква пътна карта на електронното здравеопазване през 2023 г. По думите на доц. Пандов все още липсват някои технически решения, например за удостоверяване на присъствието на пациентите. Необходимо е също да се усъвършенстват системите за проследяване на наличностите на лекарствени продукти и за насочване на линейките към лечебни заведения; да се дигитализира хартиеното здравно досие; в НЗИС да се включат дейностите в денталната помощ. Трябва да се въведат в практиката вече разработените нови технологии, например мобилното приложение за предписване на лекарствени продукти и електронният протокол за предписване на скъпоструващи терапии, заплащани по реда на Закона за здравното осигуряване.

Изпълнителният директор на „Информационно обслужване“ АД Ивайло Филипов съобщи, че издадените електронни рецепти от старта на Националната здравна информационна система (НЗИС) са 25 милиона. „По-голямото количество от тях са през НЗОК, но и не малко от тях са т.нар. бели рецепти“, каза той, цитиран от News.bg.

Над 68 000 рецепти се издават всеки ден. През януари месец ще се пусне в експлоатация издаването на мобилни бели рецепти, което ще улесни личните лекари.

15.6 млн. са издадените направления от юни досега. Направени са 23.7 милиона ел. прегледа от 18 000 лекари. 840 000 са реализираните електронно хоспитализации от 1 август. „Рецептурната книжка е дигитализирана, в системата вече има 2.2 млн. книжки. Хората вече няма нужда да я носят“, съобщи той. Електронно се вземат и помощни средства – издадени досега са 120 млн., а магазините, откъдето се вземат, са част от системата. „Има сериозно улеснение на здравните процеси“, заключи Филипов.

Управителят на НЗОК проф. Петко Салчев съобщи, че Касата има работещи 8 системи и почти всички процеси са дигитализирани – от подаване на документи, ел. фактури. „Проблем е, че всеки ден се планира надграждане, но има забавяне от странични фактори. Също, че има липса на реален администратор на данните и на рисковете, както и съпротива от много страни при въвеждане на нови механизми“, посочи той.