180 медсестри само за три месеца поискали удостоверение за работа в чужбина

180 заявления на медицински сестри за издаване на удостоверение за работа в чужбина са постъпили в БАПЗГ само за първото тримесечие на тази година. Това заяви председателката на асоциацията Милка Василева. Трайната тенденция за заминаването на медсестрите ни за чужбина продължава.

„На Запад заминават не само младите колеги, но и по-възрастни, които са отчаяни от ниските заплати, от неадекватното отношение към нашия труд. Така че не мога да кажа никаква положителна тенденция в тази насока. Нашите колеги не само търсят, те намират“, коментира Василева пред БНР.

„Дипломите, които са издадени от българските университети за професионалисти по здравни грижи се признават автоматично съгласно Европейската директива за професионално признаване на квалификациите и там те се радват на действително добра реализация и уважение. От януари до края на март имаме заявления за издаване на удостоверения, които да важат за чужбина, на 180 медицински сестри“, посочи тя.

По думите й, професията на медицинската сестра е неатрактивна за младите по ред причини, като заплащането и отношението към тях е основен фактор. „Не бих казала, че има особен интерес у младите хора към нашите професии. Знаете, работи се в условията на спешност, в условията на много тежки оперативни интервенции, понякога повече, отколкото една работна смяна, работи се при намален състав, което означава – работят за три, получават за половин. Това изключително много натоварва колегите и допринася за т. нар. „синдром на изпепеляването“, което е изключително сериозно застъпено в нашите среди“, посочи председателката на БАПЗГ.

По думите й, заплатите на професионалистите по здравни грижи са неадекватни на труда, който те полагат. „Да, действително съществува колективен трудов договор на национално ниво, който регламентира базова заплата минимум 700 лв., но всъщност това не се случва и това е един от основните проблеми. Освен това знаем, че здравеопазването е винаги в недостатъчност на финансирането, особено в по-малките лечебни заведения – общинските болници, или в извънболничната помощ. По-добро е положението в университетските болници“, коментира Василева.