2016 г. започна обнадеждаващо, но проблемите за спешна помощ останаха

„Изминалата година започна много обнадеждаващо с обнародването и приемането на втория медицински стандарт по спешна медицинска помощ, който беше приет с много очаквания, надежди и одобрение, защото стандартът от 2010 г. носеше много негативи, които се стовариха върху нас“. Това коментира пред Zdrave.net председателят на Националната асоциация на работещите в спешната помощ д-р Десислава Кателиева в коментар за изминалата година през призмата на спешните медици.

„Новият стандарт визираше както въвеждането на триажните протоколи в извънболничната и болничната помощ, така и стандартизиране на санитарния транспорт, устройството и организацията на работа на всички структури на спешната помощ“, припомни тя. В стандарта бяха залегнали и изисквания  за оптимизиране към спешните отделения в болниците. „Тоест, имаше опит да се постигне равнопоставеност на достъпа на пациентите, независимо къде отива пациентът да търси спешна помощ“, отбеляза д-р Кателиева.

Припомняме, стандартът беше атакуван в съда от ЦЗПЗ, Националното сдружение на частните болници, Сдружението на общинските болници в България и Българската болнична асоциация и впоследствие отменен в частта му за болниците от тричленен състав на ВАС. Решението обаче не е окончателно и все още се очаква произнасяне на съда от петчленен състав. Според подалите жалбата стандартът залага неизпълними за повечето болници изисквания за площ, персонал и оборудване на спешните приемни отделения, на които реално отговарят съвсем малък брой лечебни заведения. Например спешните приемни отделения бяха определени да бъдат само 2-ро и 3-то ниво на компетентност, като минималната площ, на която могат да бъдат разкрити, е 700 квадратни метра.

„Ако той бъде стопиран от петчленен състав на ВАС, практически се спират всякакви реформи в болничната спешност – тоест, няма да се въведе триаж, няма да се ремонтират спешните отделения, няма да се усвоят европейските средства, нужни за ремонти. Резултатът ще е пациентите да продължат да чакат с часове, а ние да се опитваме да оказваме някаква помощ, която наричаме спешна“, заяви Кателиева.

„След обжалването на стандарта имаше и известно отдръпване от него. Нито една болница с изключение на „Света Анна“ и ИСУЛ не се опита да се доближи до стандарта по спешна медицина. Нямаше и промяна в центровете за спешна медицинска помощ. Тоест, какво от това, че имаме стандарт за спешна медицина, като никой не се опива да покрива изискванията, заложени в него“, попита тя.

„Продължаваме да работим в същите малки отделения, в повечето спешни отделения в страната става дума за два кабинета или две малки зали, които отговарят на стария стандарт, но по никакъв начин не покриват изискванията на новия“, коментира още д-р Кателиева.

Що се отнася до сливането на спешна помощ в София-град и областта, Кателиева заяви, че екипите продължават да са недостатъчни. „Дори има тенденция да намаляват, защото преди сливането ЦСМП-София търсеше 80 лекари, сега са 108. Напускат колегите и по филиалите. Не заплащането е това, което задържа колегите ми в системата, те просто искат да практикуват истинска спешна медицина, а когато това не се случва, агресията към тях от страна на пациентите се връща като бумеранг, защото те искат навременни и адекватни грижи. Хората не искат да чуват по телефона, че има още 50 адреса и само 13 екипа, а искат да знаят, ако наистина животът им е застрашен, че ще получат спешна помощ веднага“, посочи тя.

Д-р Кателиева съобщи още, че много от повикванията се приемат от операторите на телефон 112, а изрично изискване за прилагане на триажните протоколи е те да се приемат от медицинските оператори в 27-те районни координационни централи. 

Относно идеята за създаване на национален център за обучение на спешни медици тя посочи, че към момента той е останал разписан само на книга. „Нито знаем къде се намира, нито кой ще го представлява, нито кой ще ни обучава. Беше редно, когато влязоха триажните протоколи, да минем съответното обучение“, заяви д-р Кателиева. Тя беше категорична, че продължаващата квалификация на спешните медици е изключително важна. Д-р Кателиева подчерта за пореден път, че мястото на националния център не е в ЦСМП-София, защото там липсват хабилитирани лица.