KOЛКО ОТ СЕСТРИТЕ СА ОТИШЛИ ДА РАБОТЯТ В "ПРОСПЕРИРАЩА" РУСИЯ?? КОЛКО? НЯКОЯ КОПЕЙКА ЩЕ КАЖЕ ЛИ, СКЪРЦАЙКИ СЪС ZУБКИ?

KOЛКО ОТ СВСТРИТВ СА ОТИШЛИ ДА РАБОТЯТ В "ПРОСПЕРИРАЩА" РУСИЯ?? КОЛКО? НЯКОЯ КОПЕЙКА ЩЕ КАЖЕ ЛИ, СКЪРЦАЙКИ СЪС ZУБКИ?

Д-р Евлоги Станчев Преди десет години, на 24 януари 2015 г., руските окупатори извършиха мащабен обстрел срещу украинския град Мариупол. През този ужасяващ ден, в рамките на само половин минута, руските сили изстрелват над 120 снаряда от ракетни установки „Град“ и „Ураган“. Поразен е жилищния район „Схидний“ (Източен). В резултат на атаката загиват общо 29 души (сред които дете на три години), а други 92-ма са ранени. Впоследствие Специалната мониторингова мисия на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) в Украйна потвърждава, че обстрелът е извършен от територии, окупирани от проруските сепаратисти от т.нар. „донецка народна република“ (днр). Подобни са заключенията и на експертите от „Хюман Райтс Уоч“. Тогавашният политически ръководител на ООН Джефри Фелтман заявява, че нападенията са „съзнателно насочени срещу цивилни“, грубо нарушават международното хуманитарно право и могат да бъдат окачествени като безспорни военни престъпления. Разбира се, днр и руската страна отричат неоспоримите доказателства, обозначавайки атаката като „провокация“ от страна на Киив. Многократно съм казвал, че Мариупол е град-мъченик Още в онзи първоначален период на руската война срещу Украйна половинмилионният град на Азовско море беше сред основните цели на руските окупатори. За кратко през пролетта на 2014 г. Мариупол дори беше под контрола на силите на днр. По това време, както и когато украинската армия освобождаваше града през юни 2014 г., руската пропаганда правеше всичко възможно, за да настрои и без това силно обърканите местни жители срещу Украйна. Манипулирайки ключови епизоди от колективната памет, както и основни обществени страхове, пропагандата представяше Евромайдана като „фашистки преврат“, новите власти в Киив като „бандеровци“, а стремежа за единна украинска държава, ориентирана към членство в Европейския съюз – като опит за ограничаване на права и дори като геноцид срещу рускоезичното население в страната. Онези заблудени хора съвсем не подозираха, че тъкмо „бандеровците“ и „азовците“ се опитваха да спасят Мариупол от това, което сполетя града през пролетта на 2022 г. Украйна се бореше съвсем сама на два тежки фронта – на действителното бойно поле срещу руската армия и нейните прокси терористични групировки, а също на полето на идеите, където пропагандата беше повела зловеща война срещу истината. И докато до 2022 г. фактическото руско напредване в Донбас беше с ограничен успех, на другия фронт русия успя да погуби множество умове – както в Украйна, така и на Запад. Тогава светът все още не осъзнаваше каква непосредствена заплаха за глобалната сигурност представлява реваншистка и все повече военизираща се русия на путин. Или по-скоро отказваше да осъзнае. Войната в Украйна все още беше просто регионална „криза“, а световните лидери си настройваха часовниците в очакване на „грандиозното“ световно първенство по футбол в русия през 2018 г., което се проведе в условията на незаконно анексиран Крим и на спонсорирана от кремъл война в Източна Украйна. Не бяха разчетени вадещи очите сигнали, че москва се готви за много по-мащабна война, която има за цел не просто да върне украинската държава в орбитата на несвободата, а да разруши цялата позната архитектура на международните отношения. Ако още тогава, в ранните дни на руската агресия, международната общност беше оказала нужния натиск върху кремъл и в същото време беше предоставила ключова подкрепа за Украйна, днес стотици хиляди души все още щяха да бъдат живи, а фронтовата линия на тотално унищожение нямаше да се вижда от космоса. Бог да прости жертвите на варварската атака от 24 януари 2015 г.! Те не са забравени. Както и всички онези, загинали до 24 февруари 2022 г., за които светът си затваряше очите.