25% от общопрактикуващите лекари са в пенсионна възраст

Умните държавници и политици в други държави гледат на всички плащания за здраве като на инвестиция, а не като плащане на сметки

Бюджетът на НЗОК за 2019 г. предизвика противоречиви мнения у всички заинтересовани лица. От една страна той е увеличен с почти половин милиард лева, но от друга чрез закона за бюджета се въвеждат редица промени в здравното законодателство. Пред Zdrave.net зам.-председателят на БЛС и член на Сдружението на общопрактикуващите лекари д-р Николай Брънзалов коментира проблемите и възможностите, свързани с новия бюджет, както и проблемите на семейните лекари.

Д-р Брънзалов, смятате ли, че бюджетът за здравеопазване за 2019 г. е добре балансиран?

Когато министър Ананиев представи двата варианта за реформа на здравноосигурителния модел, научихме, че ще има промяна и на доста закони. Не очаквахме обаче чак такава голяма промяна, на толкова много закони през бюджета на Здравната каса и преходните и заключителни разпоредби. Май това е прецедент в досегашната история на парламентаризма в България, което определено е смущаващо. За кратки срокове хората трябва да преосмислят много неща. В крайна сметка единственият закон, който не се подлага на обществено обсъждане, е законът за бюджета и в частност законът за бюджета на НЗОК, което вече става един притеснителен навик всяка година да се пипат доста закони точно през него. В крайна сметка този закон важи само една година, а промените в другите закони остават във времето. Повечето закони касаят работата на българския лекар и не можем да не бъдем обезпокоени от този факт, че такава тотална промяна в системата на здравеопазване, която се гласи, в това число и промяната на тези толкова много закони, ще мине без да се чуят мненията поне на хората, които ще работят в системата на здравеопазването. Относно този бюджет, като общопрактикуващ лекар не мога да не бъда обезпокоен от няколко факта. Първо, процентът от здравноосигурителни плащания в частта ПИМП и СИМП като процент от общите здравноосигурителни плащания намалява, което е много обезпокоително за нас (В ПИМП удари дъното - 5,4% от здравноосигурителните плащания). Няма да цитирам за пореден път препоръките на Световната банка, нито на СЗО, че в България просто трябва да се започне тенденция на излизане от свръххоспитализации и да се изтеглят колкото се може повече медицински дейности от болничната в извънболничната медицинска помощ. В крайна сметка всички желаем да ни стигнат парите.

Какви са очакванията ви за анекса към НРД и какво ще отстоявате да бъде записано в него?

Заставам напълно зад предложението на УС на БЛС за това да не се прехвърлят на средства – здравноосигурителни плащания, от един в  друг вид медицински дейности. Например от ПИМП в СИМП или в БП, или за лекарства. Напълно приветствам всички конструктивни инициативи за намаляването на административната тежест върху моите колеги, а те са много.

По време на заседанието на парламентарните комисии за гласуване на бюджета на първо четене възникна спор между доц. Любомир Киров и министър Ананиев колко всъщност е увеличението на парите за доболнична помощ за 2019 г. Откъде идва разминаването?

Бюджетът за първична извънболнична медицинска помощ е 207 млн. лв. плюс 7 млн. от резерва, общо 214 млн., които би трябвало да усвоим през 2018 година. В това число и това недоносче, наречено вторичен профилактичен преглед. Истината е съвсем друга. Понеже министър Ананиев спомена, че парите в ПИМП ще се вдигнат от 207 на 225 млн. лв., увеличението ще бъде 18 млн. Бюджетът в ПИМП е 214 млн., само че той така е направен, че да не може да се усвои. В предишното ръководство на БЛС някои от членовете бяха буквално подведени и желаеха подписването на НРД 2018 в този вид. Макар че 2018 г. не е свършила, по разчетите на Здравната каса - усвояване на бюджета за ПИМП до края на септември, пресметнато по цени обеми до края на 2018 г. - става ясно, че за тази година няма да можем да усвоим повече от 203 млн. лв. Нека да бъркаме, доктори сме! Нека да са 207 млн. лв., но няма да са 214. След гласуването аргументът на министър Ананиев беше, че не могат да се дават повече пари, след като и сегашните не могат да се усвоят. А ние не ги усвояваме заради така заложените правила, заложените големи обеми, с неадекватни цени и трудно изпълними медицински дейности - цитирам пак вторичния профилактичен преглед. Според заложеното за този преглед, докторът зависи да си вземе парите от пациента дали си е направил изследванията, които са му назначени и дали се е върнал да му покаже резултатите. Ами ние един път не можем да ги докараме в кабинета за профилактичен преглед, та два пъти ли? Относно това дали са много или малко парите в ПИМП – нека разделим парите за 2019 г., които са 225 млн. лв., на 35 милиона прегледи, осъществени в първичната извънболнична медицинска помощ за 2017 г., да видим каква е цената на лекарския труд там.

Колко са семейните лекари в момента в България?

Общопрактикуващите лекари са намалели с 1500 човека от началото на тъй наречената здравна реформа. В момента общопрактикуващите лекари са на средна възраст е 58-59 години, 25% работят в пенсионна възраст.

По повод починалото в Хасково бебе отново се заговори за липсата на достатъчно семейни лекари и че те не взимат нови пациенти.

Бих желал да видят първо точната информация, защото няма да коментирам нещо от рода на „една жена каза“. Бих коментирал неща, които фактологически са изнесени. Второ това определено кореспондира с броя на общопрактикуващи лекари и със заплащането на техния труд. Настина дори в една своя медийна изява, министър Кирил Ананиев каза, че според разчети на Министерство на здравеопазването в България не достигат поне 300 практики, 300 общопрактикуващи лекари. Всичките са 4300. В България има нужда от общопрактикуващи лекари, нашите лекари изчезват. Нашите педиатрични практики по принцип издъхват. Там няма потребителски такси. 180 дейности от пакета, който Здравната каса заплаща, са вкарани по Наредба 3. 180 дейности за 1 лев на месец! Как да има желаещи колеги да работя тази работа, колеги, които да не напускат България и да не си търсят късмета по света? Нека да говорим нещата с истинските им имена.

След като здравната ни система е базирана на първичната помощ, в смисъл, че без направление от ОПЛ, никой не може да бъде хоспитализиран по Здравна каса, не е ли проблем за системата намаляването на семейните лекари?

Естествено, че е проблем липсата на общопрактикуващия лекар. Той поема 80% от заболеваемостта. А това, че системата е направена така, че да трябва да се мине през него, аз съм абсолютно съгласен. Ние, естествено, желаем да разполагаме с повече средства от т.нар. регулативни стандарти, защото по принцип те са дадени на нас и нашите колеги от специализираната извънболнична помощ в далечна перспектива да има по-малко хоспитализации. В специализираната извънболнична медицинска помощ също са увеличени средствата, но там винаги те са използвани до последно, даже ги и надвишават. А при нас от началото на т. нар. реформа в ПИМП правилата се пишат така, че никога да не можем да усвоим средствата, отделени за нас. Каквото и да правим. А въпросните регулативни стандарти са 80% от бюджета на СИМП. 20% са, за да може, ако един колега се усъмни, че даден пациент има и друго заболяване, да може да го пренасочи.

Защо българите на ходят на профилактични прегледи?

Защото си представят да получат медицински дейности в съвсем друг обем, а отделно се намесва и т.нар. трудова медицина, където също се прави някаква профилактика. Ако хората започнат да се ползват от това си право, ще се вдигне продължителността на живота в България. Ето, по настояване на ОПЛ се вкара след определена възраст мамографията на млечните жлези, както и специфичния простатен антиген на мъжете след 50 години. Това са социално значими заболявания. Да, процентът на онкологичните заболявания скочи, но в какъв стадий? В лечимия. Трябва възрастовата граница да е много по-ниска, да се въведе ултразвуковото изследване на млечната жлеза и да се прави на здравите жени, а не когато са напипали бучка. Тогава ще имаме успех. Същото важи и за останалите социално значими заболявания. Така първо ще се вдигне здравният статус на населението, второ - парите по-лесно ще стигат. И накрая - умните държавници и политици в други държави гледат на всички плащания за здраве като на инвестиция, а не като плащане на сметки. Един лев, даден за профилактика, е равен на 1000 лева за болнично лечение. Защо не го правим тогава?

Имаше искане на Столичното сдружение на общопрактикуващите лекари за вдигане на потребителската такса. Какво се случва с това?

Потребителската такса е въведена, защото от една страна нашите практики са недофинасирани, а от друга - да се избегне свръхпотреблението. Аз съм категорично на мнение, че потребителска такса трябва да плащат абсолютно всички пациенти - в това число децата, пенсионерите и инвалидите. Този, който ги е освободил, да възстановява на лекарите парите за тази такса. Тя е фиксирана, за нея не важи нито инфлацията, нито увеличението на минималната работна заплата. Не може някой да решава да извършва социална дейност за сметка на лекаря и неговия труд. Тука е неправдата. Няма ли съпричастност, не се цени това, което се получава, а България е единствената държава, в която лекарят е абсолютно достъпен.

Смятате ли, че е нужна пререгистрацията на общопрактикуващите лекари?

Това ще доведе само до една излишна административна еквилибристика, водеща  до излишно трошене на пари и нерви на колегите. Това за мен е тежка административна глупост, която не разсипва, а раздира нашия труд. Искам още веднъж да подчертая, че винаги ще се противопоставям на всякакъв тип увеличаване на административна тежест, упражнявана върху лекарското съсловие. Бюджетът на НЗОК се увеличава не от политиците, а от увеличаването на МРЗ, а от там и на по-големите здравноосигурителни вноски на всички здравноосигурени лица. Лекарите също ще трябва да заделят повече. Факт! За разлика от държавните служители, например. А на всичкото отгоре, повечето от нас ще трябва да си закупят задължително нови касови апарати през следващата година и кой знае какво още.