30% ръст на клиничните пътеки на годишна база препоръчват от ЕКИП

Общият ръст на цените изпреварва с 10% увеличението на цените в здравеопазването

През 2023 г. инфлацията в здравеопазването отчетливо изпреварва общият ръст на цените. Това показва икономическият анализ на Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП) на тема „Инфлация и цени в здравеопазването – Постигане на справедливо заплащане за извършени медицински дейности”.

Въпреки това все още няма достатъчна индексация на цените в здравеопазването спрямо общите цени в икономиката, като изоставането е с 10,6 процентни пункта. От COVID-19 пандемията насам общият ръст на цените изпреварва значително увеличението на цените в здравеопазването. Общият ръст на цените за периода е 30,8% сравнено с тези в здравеопазването, които са се повишили с 20,2%.

Инфлацията е най-ясно видима при подиндекса за лекарствените продукти с 9,8% спрямо 4,4% за лекарските услуги.

В изследването е направена съпоставка между българската и британската здравни системи в частта цени на клиничните пътеки. В цената на клиничните пътеки във Великобритания са заложени възраст, съпътстващи заболявания и разстояние от лечебното заведение. За базова година за съпоставка е заложена средната цена на британските клинични пътеки през 2019, като цените са съпоставени с последните договорени в Анекс към Националния рамков договор 2023-2025 г. Добавен е коефициент на съотношение между българските клинични пътеки и техния британски еквивалент, както и мултипликатор, който да вземе предвид инфлационните процеси. 

Анализаторите отчитат големи диспропорции по отношение на цените на пътеките, в сравнение с британските им еквиваленти. При изчисление на средноаритметична стойност, без да се взимат предвид тежестите, разликата в цените е 106%, или по-ясно казано — два пъти по-ниски цени от реалните за нуждите на българската здравна система.

Средноаритметичната разлика в левово изражение е 2483 лв., обхващаща всички клинични пътеки, кумулативно това представлява разлика от 849 102 лв. спрямо настоящите цени. При плавен среден общ ръст на цените в абсолютно изражение с 20% на годишна база, резултатът за разходната част на бюджета на НЗОК на ежегодна база при равни други условия се равнява на 218 млн. лв. годишно за болнична помощ до достигане на „справедлива“ цена на клиничните пътеки през 2027 г. Съотнесено — ръст на цените с 25% на годишна база се равнява на 272 млн. лв. на годишна база.

От ЕКИП препоръчват плавен среден общ ръст на цените на клиничните пътеки в абсолютно изражение с 30% на годишна база. При равни други условия това би се отразило финансово върху бюджета на НЗОК в размерите на 327 млн. лв. на годишна база до достигане на „справедлива цена“ през 2027 г.

На базата на анализа от ЕКИП препоръчват още политики за повишаване събираемостта на здравни вноски от неосигурените лица, тъй като загубите за бюджета през 2024 г. вследствие на несъбрани здравни вноски ще достигнат приблизително 323 млн. лв. Тази сума се равнява номинално на „справедливото“ увеличение на цените на клиничните пътеки с 30%.

Повишаването на събираемостта на здравни вноски може да стане чрез програми от страна на Министерството на труда и социалната политика, които да обхванат трайно безработните, както и маргинализираните групи от населението, смятат от ЕКИП. По примери от други европейски държави – сътрудничеството с работодателски и синдикални организации, особено в сектори с висок процент на неосигурени служители, може да улесни връщането на част от „сивите“ служители в сферата на здравноосигурените лица.

Допълнителен начин на финансиране е чрез заделяне от акцизи. Заделянето на едва 10% от постъпленията от акцизи от тютюн, алкохол и горива за 2023 г. би допринесло допълнително 615 млн. лв., които да бъдат разпределени пропорционално в бюджета на НЗОК, казват от ЕКИП.

Анализа можете да видите тук.