350 000 са онкоболните в България

„Раковият регистър не съществува от няколко години, така че се получи голяма празнина в реалната статистика. В момента неговите функции се изпълняват от НЦОЗА, но реално от миналата година. Последните данни са от 2012 г. Това затруднява преценката за резултата от лечението, а от друга страна пречи на административните органи в държавата да имат реална преценка, когато се плануват ресурси“. Това каза националният консултант по медицинска онкология и началник на Клиника по Медицинска онкология към „Аджибадем Сити Клиник Онкологичен център“ проф. д-р Асен Дудов по време на дискусия по повод Световния ден за борба с рака – 4-ти февруари, която се проведе днес.   

Той поясни, че по данни на НЦОЗА за миналата година около 6000 са новозаболелите пациенти с рак на белия дроб. Приблизително толкова са разболяват от рак на дебелото и право черво годишно.

Около 30 000 нови пациенти с всички видове локализации има на година в България. „Реално онкологично болните са много повече, защото има пациенти, които са преминали през лечение, те са клинично здрави към даден момент, но се водят на отчитане в онкологичните лечебни заведения. Около 350 000 са общо онкологично болните с всички видове локализации за страната“, каза проф. Дудов.  

„Промените в медицинската онкология са буквално всеки месец. Не само, че има непрекъснати открития, които правят възможни нови начини на лечение, влизат нови лекарства с биологичен механизъм на действие, но и за класическите схеми на лечение излизат нови данни, които показват нови дози, схеми и ритъм на лечение на нещо, което е използвано досега, които помагат пациентите да живеят по-дълго и с по-добро качество на живот. Разбира се акцентите са върху биологичната терапия, върху имуноонкологичното лечение, върху прицелното лечение. Това са основните насоки, които включват съвременната химиотерапия“, каза още проф. Дудов.  

„По отношение на рака на белия дроб хирургията е решение само в първи и втори стадий. За съжаление в България болните, диагностицирани в първи стадий са от 6 до 8%, във втори стадий – около 11%, а голямата част от болните са диагностицирани в трети и четвърти стадий. В четвърти стадий са над 40% от хората с рак на белия дроб, когато самото лечение е вече изключително трудно“, каза проф. д-р Данаил Петров, национален консултант по гръдна хирургия, началник на Клиника по гръдна хирургия към МБАЛ по белодробни болести „Света София“. „Хирургията обаче е от съществено значение не само при лечението, но и при диагностиката, тъй като биопсията е единственият начин за потвърждаване на диагнозата“, подчерта проф. Петров.   

 „През последната година влязоха нови генетични тестове, които помагат да се подберат такива болни, които биха имали полза от някои видове прицелно (таргетно) лечение. Прицелно означава, че в тяхното заболяване има определени генетични дефекти, които помагат на едно или друго ново лекарство да подейства, като избирателно атакуват. Генетиците работят много активно, за да намерят такива генетични таргети, върху които да действат определени лекарства. През последната година има няколко такива лекарства – за малигнения меланом, едно досега нелечимо заболяване, с рака на пикочния мехур, до известна степен и с рака на стомаха. Има и многообещаващи клинични изпитвания, които ще позволят тези лекарства да се използват и при някои други солидни тумори. Пациентите обаче трябва да знаят, че само наличието на определени генетични мутации позволява да бъдат третирани с тези лекарства. Не важи за всички. Обикновено това са 10 до 12% при различните пациенти и затова се прави индивидуално изследване на тумора на всеки болен“, допълни проф. Дудов.  

Проф. Алексей Савов, началник на национална генетична лаборатория към Университетска АГ болница „Майчин Дом“ и член на експертна група по изготвяне на стандарти по „Медицинска генетика” към МЗ, беше категоричен, че генетичните изследвания могат да служат за ранна диагностика на рецидиви. „Те могат да помогнат и в съпътстващата терапия, това е може би най-популярното им приложение и вече се виждат и практическите ползи от тях. Може да се направи дори и прогноза как ще се развие даденото заболяване. Бъдещето е генетичните изследвания да се направят достъпни за всички, което всъщност е един от големите проблеми. В България има достатъчно технология да бъдат провеждани всички моделни изследвания, има и компетентни структури. Въпросът е, консолидирайки всички съвместно усилията си в областта на онкологията, реалистично да преценим тези възможности и да създаваме възможност чрез финансиране тези изследвания да станат достъпни за всички“, каза проф. Савов.

Според началника на отделение по Лъчелечение към „Аджибадем Сити Клиник“ д-р Николай Недев обаче най-важният елемент в битката срещу рака са скрининговите програми за ранна диагностика. „Разбира се не всеки вид рак подлежи на скрининг, но има няколко големи, социално значими болести, които засягат огромна част от хората – рака на гърдата, рака на шийката на матката и рака на простатата. Ракът на гърдата може да бъда уловен в самото начало дори у здрави жени. 12% е вероятността всяка жена да развие рак на гърдата. Развитият свят върви към скринингова програма, където всички жени над 45 години получават програма за първата си мамограма и това се случва всяка година или две след като навършат тази възраст. Тази програма може чувствително да намали смъртността от този вид рак. По отношение на рака на шийката на матката България е на нивото на Африка, и то най-изостаналите страни в Африка“, каза д-р Недев.

От своя страна проф. д-р Мила Власковска, национален консултант по фармакология, фармаколог към Университетската катедра по фармакология и токсикология в Медицински университет - София, отхвърли твърдението, че химиотерапията е токсична за организма. Тя подчерта, че всички противоракови средства се разрешават централизирано от ЕМА, а не на национално ниво.

„Те минават едни много продължителни, сложни, взискателни изследвания, за да стигнат до разрешение за употреба при конкретна диагноза. Изисква се компанията, която предлага фармакологичния продукт, да представи изследвания за конкретната генетична промяна, за да се знае със сигурност, че това лекарство ще действа. Най-важна е ефективността, но винаги се оценява качеството, съотношението полза – риск, винаги се оценяват възможните нежелани лекарствени реакции и винаги съществува възможност една терапия да бъде заменена с друга при необходимост“, каза проф. Власковска.