48-ото Народно събрание прие 53 закона, сред тях промени в ЗЗО и ЗЛЗ

По време на мандата си 48-ото Народно събрание е приело 53 закона, 90 решения и две декларации. Това сочи справка за периода от 19 октомври 2022 г. до 2 февруари 2023 г., подготвена от дирекция „Пленарни заседания, парламентарен контрол и финални текстове“ на Народното събрание и парламентарния пресцентър.

Сред приетите закони са изменение на Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), чрез който беше заложено да се определят критерии за класифициране на приоритетни многопрофилни лечебни заведения за болнична помощ, а в Националните рамкови договори да бъдат включени изисквания относно основните трудови възнаграждения на медицинските специалисти, работещи в лечебни заведения за болнична помощ. Беше прието и изменение на Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ), с което се с които се дава възможност МЗ да субсидира областните многопрофилни болници. Беше решено и парламентът да има срок от шест месеца за избиране на нов управител на НЗОК, когато мандатът на шефа на Касата е прекратен предсрочно, като досегашният срок беше 30 дни.

За времето на съществуването си парламентът е имал 50 пленарни заседания, като 8 от тях са били извънредни.

В 48-ото Народно събрание са постъпили общо 205 законопроекта, като 134 от тях са внесени от народни представители. По време на мандата в парламента са постъпили 141 проекторешения, от които 122 от народни представители, както и 7 проекта за обръщения и декларации.

През втората си сесия (от 4 януари до 2 февруари 2023 г.) 48-ото Народно събрание е провело 16 пленарни заседания, две от които извънредни. През този период депутатите са приели 29 закона, 32 решения и Декларация във връзка с ескалиращите агресивни антибългарски прояви в Република Северна Македония.

В 48-ото Народно събрание са зададени 1321 въпроса и са отправени 57 питания. Парламентарен контрол е провеждан в 6 пленарни заседания за петъчния парламентарен контрол и в 5 извънредни заседания. Блицконтрол е провеждан в 3 заседания като са зададени 35 въпроса от народни представители от всички парламентарни групи.

Използваното парламентарно време за осъществяване на контролната функция на Народното събрание за мандата е 66 часа и 36 мин.

В този период използваните форми на парламентарен контрол са въпроси и питания, изслушвания и блицконтрол. Проведени са 11 изслушвания по чл. 111 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

От зададените въпроси с писмен отговор са 1050, а 271 – с устен. При питанията 24 са били с писмен отговор, а 33 с устен. Отговорено е на 1130 въпроса и на 43 питания, а 34 въпроса и 5 питания са оттеглени.

Най-много въпроси и питания през мандата са били внесени от народни представители от ПГ „Демократична България” – 361 въпроса и 14 питания. От ПГ „Продължаваме промяната“ са отправили 331 въпроса и 17 питания, от ПГ на ГЕРБ-СДС - 232 въпроса и 6 питания, от ПГ „Възраждане“ – 157 въпроса и 11 питания. От ПГ на „БСП за България” са внесени 153 въпроса и 6 питания; от ПГ „Български възход“ – 74 въпроса и от ПГ на ДПС - 30 въпроса и 3 питания.

През втората сесия са зададени 387 въпроса и 7 питания, имало е и 3 изслушвания. Парламентарен контрол е провеждан в две петъчни пленарни заседания и в едно извънредно заседание, веднъж е имало блицконтрол – като са зададени 13 въпроса. Използваното парламентарно време за осъществяването на контролната функция на Народното събрание е 17 часа и 40 минути. От зададените въпроси 358 са с писмен отговор, а 29 – с устен. Отговорено е на 259 въпроса, а 9 са оттеглени. От отправените питания 3 са писмени, а 4 – устни. Отговорено е на две питания и две са били оттеглени.

Най-много въпроси и питания през втората сесия са били внесени от народни представители от ПГ на „Демократична България”, които са отправили 116 въпроса и едно питане. От ПГ „Продължаваме промяната“ са задали 97 въпроса и 3 питания, от ПГ на ГЕРБ-СДС - 60 въпроса, от ПГ „Възраждане“ – 48 въпроса и две питания, от ПГ „БСП за България“ - 45 въпроса, от ПГ „Български възход“ – 19 въпроса, от ПГ на ДПС – 7 въпроса и едно питане.