50% от обществото разчита на лекарска помощ само при тежък здравословен проблем

В настоящото българско общество сме свидетели на огромна неблагоприятна тенденция за самолечение. Това отбеляза преподавателят по маркетинг в здравеопазването във Факултета по обществено здраве към МУ-София проф. Добрияна Сиджимова пред БНР.

„Самолечението от една страна е самоназначаването на лекарствена терапия, т.е. човек сам си преценява кое лекарство ще му е полезно, а другият аспект е свързан с изменения на лекарствените предписания, т.е. ние променяме дозировката или продължителността на приема на лекарства.

Това категорично е опасно, защото самолечението води до задълбочаването на симптомите и когато пациентът прецени, че не се е справил самостоятелно и отиде на лекар, може заболяването вече да се е задълбочило и да има по-сериозни последици“, каза още проф. Сиджимова.

По думите й има три основни причини, които повлияват тенденцията за самолечение. Според едно проучване, направено преди 7 години, всеки българин прибягва към самолечение, а 50% от обществото разчита на лекарска помощ само при тежък здравословен проблем. „И оттук идват причините. Първата е свързана със степента на неудовлетвореност на здравноосигурените от системата. Хората осъзнават необходимостта за здравето ни да отговаря лекарят, но достъпът до джипитата, разходите, времето което се губи, доста пъти ни карат да се доверим на това, което чуваме по телевизията или четем в интернет“, каза проф. Сиджимова.

Тя допълни още, че рекламите на лекарствени продукти са медикаменти не по лекарско предписание и са за несериозни диагнози, но същевременно са нож с две остриета. От една страна повишавали здравната култура, но от друга внушавали излишно самочувствие и компетенция в областта на здравето.

"В много направления българинът се самолекува. Още повече, когато се опитва да си направи профилактика преди да се разболее, той се консултира с фармацевта, вместо да ходи на лекар. СЗО има цяло ръководство какво означава отговорно самолечение. По отношение на антибиотиците обаче това е световен проблем. СЗО работи от повече от 30 години в тази насока да се отчита това мониториране на антибиотичната консумация. В България това също е един немалък проблем, защото режимът е особено либерален. По закон аптеките нямат право да продават антибиотик без рецепта, но това се случва", каза проф. Татяна Бенишева, преподавател по „Лекарствени регулации, фармакоикономика и мениджмънт в здравеопазването“ в МУ-София.

„Ние посягаме към антибиотиците и в крайна сметка те стават неефективни за заболявания, за които в други страни, защото там е ограничена антибиотичната консумация, те действат“, допълни проф. Бенишева и посочи като пример скандинавските държави.

Проф. Бенишева коментира и промените в Закона за лекарствата, които регламентират паралелния износ и предстои да бъдат разглеждани на второ четене в парламента.

„Много се надявам, след като го залагат в закона, в рамките на четири месеца от въвеждане на закона да въведат такава електронна платформа и това нещо да се случи. Но за мен е голям въпрос как ще се случи, тъй като няма единна номенклатура, изработена между Каса, между търговци на едро, между аптеки. И как ще стане това нещо за четири месеца, за чия сметка? Това е един вид информационна система - всички тези играчи да бъдат вързани заедно и всички тези различни лекарства да бъдат изписани по начин, който всички по един и същи начин да разпознават и да четат“, каза проф. Бенишева в отговор на въпроса дали промените до момента, с идеята да има електронен регистър, ще заработят така, че да не изчезват лекарства от българския пазар.