6,6 млн. лв. допълнително предвижда МЗ за медицинските сестри

Основните предизвикателства пред повишаване привлекателността на професията „медицинска сестра“ са ниско заплащане, свръхнатоварване на работното място, неуважително отношение и недооценяване от другите медицински специалисти, липса на кариерна перспектива, нисък имидж на професията. Това се казва в Стратегията за предприемане на мерки и действия за подобряване осигуреността на системата на здравеопазването на България с медицински сестри и акушерки и за увеличаване най-малко с 30 на сто на броя на правоспособните медицински сестри и акушерки за периода до 2030 г., изготвена от МЗ след решение на Народното събрание.

В Стратегията се казва, че целта е до 2030 г. България да е приоритизирала осигуряването на системата на здравеопазването с необходимите медицински кадри, като е повишила привлекателността на професията „медицинска сестра“, така че страната ни да е в състояние да обучава необходимия брой студенти, които след завършването си да избират да работят именно като медицински сестри в България поради добрите условия на труд, които се предлагат у нас.

Медицинските сестри в България да са добре платени и уважавани професионалисти,

които оказват необходимите на пациента медицински и здравни грижи качествено и отговорно, показвайки добро отношение към пациента, съдействайки по този начин за по-бързото му възстановяване и за постигане на по-високо ниво на удовлетвореност от здравната система.

Според записаното в Стратегията годишният брой на приетите студенти в специалността „медицинска сестра“ трябва да достигне поне 1 800 души, а правоспособните медицинските сестри да стане 37 141 (увеличение с 8 571).

Минималното основно трудово възнаграждение на медицинските сестри и акушерките трябва да е в размер на 90 на сто от средната работна заплата в България или регламентираното по КТД, според това кое е по-благоприятно за специалистите. От МЗ съобщават, че за осигуряване на необходимото минимално основно трудово възнаграждение (което при посочената средна работна заплата възлиза на 2066,40 лв.) за всички длъжности за медицински сестри и акушерки във второстепенните разпоредители с бюджет към министъра на здравеопазването са необходими още 6 637 100 лв., а тези средства са заявени в проектобюджета на Министерството на здравеопазването за 2025г. При увеличаване размера на средната работна заплата ще са необходими допълнителни финансови средства.

Съгласно последната налична информация за минималното основно възнаграждение по договор в тези лечебни заведения за м. юли 2024г. само в едно от общо 120 общински лечебни заведения – СБАЛПФЗ Бургас ЕООД, е постигнато минимално основно трудово възнаграждение на медицинските сестри и акушерките в размер на 90 на сто от средната работна заплата. В нито едно от общо 61 лечебни заведения за болнична помощ с над 50 на сто държавно участие в капитала не е постигнато минимално основно възнаграждение за медицински сестри и акушерки от 90 на сто от средната работна заплата (в едно от тях – СБАЛИПБ „Проф. Иван Киров“ ЕАД, минималното възнаграждение е 2 050 лв., т.е. с 16 лв. по-ниско, а в МБАЛ „Св. Анна“ АД – София е 2 000 лв., т.е. с 66 лв. по-ниско). Във всички останали държавни и общински лечебни заведения минималните основни възнаграждения на медицинските сестри и акушерките варират от 933 лв. до 1 900 лв.

В Стратегията се предвижда да се създаде правна възможност за пряко финансиране от НЗОК на амбулаториите за здравни грижи, регистрирани по реда на Закона за лечебните заведения от медицински сестри и акушерки

С цел отбременяване на свръхнатоварените медицински сестри в болниците е необходимо всички задачи, които могат да се изпълняват от лица с друга квалификация, да се поемат от тях. Според МЗ

болногледачите и здравните асистенти могат да предоставят общи грижи на пациента –

хранене, общ тоалет, съпровождане, наблюдение за отклонения от нормата и уведомяване на медицински специалист; смяна на личното и постелъчното бельо; пренасяне на лекарствени продукти, медицински изделия и биологичен материал; дейности по дезинфекция и хигиена; стерилизация на инструменти, консумативи и материали; подпомагане дейността на медицинските специалисти и др.

„Извършването на посочените дейности от болногледачи и здравни асистенти в значителна степен ще подпомогне медицинските сестри, като намали свръхнатоварването им и им даде възможност да се фокусират върху специфичните за професионалната им квалификация дейности, които не могат да бъдат извършвани от лица, обучени в по-ниско ниво. Професиите „болногледач“ или „здравен асистент“ са от професионалното обучение, но не са регулирани и съответно те могат да бъдат упражнявани както от лица, притежаващи свидетелство за професионална квалификация „болногледач“ или „здравен асистент“, така и от лица, придобили необходимите знания и умения в резултат на друго обучение, включително проведено от работодател“, се казва още в Стратегията.

В допълнение някои дейности могат да бъдат изпълнявани от други медицински специалисти (така например медицинските лаборанти могат да взимат кръв от пациентите, когато са назначени изследвания; работещите в болничните аптеки могат да съдействат с доставянето на лекарствените продукти и медицинските изделия в отделението/клиниката и т.н). Всеки работодател може да прецени кои дейности могат да бъдат изпълнявани от други лица с медицинско или немедицинско образование.

От Министерството считат още, че сред най -важните стъпки, които трябва да се предприемат по отношение на професията „медицинска сестра“ е

промяна в отрицателните нагласи към професията,

осъзнаване ролята на медицинските сестри като равноправни и основни членове на медицинския екип в лечебно-диагностичния процес и изразяване на уважително отношение към тях от страна на всички институции, съсловни организации на други медицински специалисти, медии и обществото като цяло.

За целта е нужно да се организират и провеждат информационни кампании за повишаване престижа и популяризиране на професията „медицинска сестра“ и „акушерка“ от Министерството на здравеопазването и Министерството на образованието и науката.

Основна цел на информационните кампании е привличане на общественото внимание към дефицита на медицински сестри, както и осъзнаването на генезиса на този проблем, за да се възвърне авторитета на професията. Този цикъл преминава през различните таргет групи на обществото, за да заложи изцяло нов модел на поведение към тези медицински специалисти. Ето защо е важно кампанията да прилага дългосрочно различни подходи според спецификата на аудиторията и възрастта на респондентите. Могат да бъдат очертани четири цели: създаване на модели на подражание; запознаване със спецификата и значимостта на професията; привличане на кандидат-студенти и ангажиране на обществеността.

„Държавата трябва да съсредоточи усилията си върху прилагането на Национална комуникационна програма, която да обедини в едно тези цели и да ангажира цялото общество със задълбочаващия се проблем и дефицит на тези специалисти. За целта вместо поредните информационни кампании, следва да бъдат създадени устойчиви политики, които да насърчат конкретни действия, а те от своя страна да доведат до реални резултати. За 2025 г. в проектобюджета на Министерството на здравеопазването са заявени 6 000 000 лв. за изпълнение на посочената Национална комуникационна програма. Разходите ще се увеличават през следващите години съответно до 10 000 000 лв. за 2026г. и по 15 000 000 лв. за всяка следваща година“, се казва в Стратегията.

Целия текст на документа може да видите тук.