600 нападения над медицински персонал за три години, осъдени – трима

За последните около три години случаите на нападения над работещи в здравната система у нас са над 600. В същото време осъдените са едва трима - четирима. Данните изнесе пред БНТ председателят на Българския лекарски съюз д-р Венцислав Грозев, който коментира проявената агресия над д-р Албена Гагова от „Шейново“. Той призова за прилагането на „цялата сила и мощ на закона, с драконовски мерки спрямо подобни деяния“.

Д-р Грозев коментира и евентуалния риск нападателят на д-р Гагова да получи съмнителни диагнози, с които на практика да избегне тежка присъда. „Аз ще си позволя да се обърна към колегите си, ако няма достатъчно клинични и патологични данни за подобна история, дано не си позволяват лукса да правят нещо под давлението на финикийски знаци, или под давлението на някакъв друг съблазън, за да напишат едно такова нещо“, заяви той, като допълни, че ако някой си позволи да напише подобна епикриза, няма място в редиците на лекарското съсловие.

По думите на д-р Грозев за напрежението между пациенти и лекари вина имат много хора и институции.  В същото време, отбеляза председателят на БЛС, от десетина души запитани за тяхното впечатление от лекуващите им лекари, независимо дали са общопрактикуващи, специалисти или болнични, 7-8 посочват, че са възхитени. Когато обаче тези хора биват запитани за мнението им за здравната система, дават отрицателен отговор, посочи той като отбеляза, че недоволството е провокирано очевидно от проблемите в сектора.

В тази връзка д-р Грозев изтъкна, че липсва остойностяване на медицински труд. „Истината е, че ние нямаме остойностяване на медицински труд, нито лекари, нито сестри, нито акушерки, нито лаборанти, нито санитари, нито шофьори, нито, който и ще да е да работи в системата на здравеопазването“, отбеляза той.

Д-р Грозев беше категоричен и че клиничните пътеки са изживели своята значимост. Клинична пътека, диагноза, кодове различни в тези клинични пътеки, които трябва да бъдат изпълнявани, срещу тях не седи знак на равенство с финансовия ресурс, заяви той и допълни, че това е една от причините за финансовото състояние на болниците у нас.

Д-р Грозев коментира и индикативните стойности за централизираните дейности, като бе категоричен, че те трябва да се премахнат, както и като цяло лимитирането в системата.  Няма да се подпише анекс към индивидуалните договори на изпълнителите за болнична помощ, заяви още той. 

„Лимитирането във всичко останало няма да се случи, просто няма да се случи, да знаят за какво става дума. Съсловието ни е достатъчно убедено и обединено в това мнение, ние получихме и становища от различни регионални колеги, лечебни заведения за болнична помощ относно това да заработим в премахването на лимитите. Това е отвратителен термин – лимит в болнична помощ значи лимит за правото ми на труд“, категоричен е председателят на съсловната организация. „Как така става, защо, кому е необходимо това нещо“, пита още д-р Грозев и апелира: „Оставете спокойно и възможно самият пазар и потока на пациенти и тяхната насоченост към техните лекуващи лекари да определят търсеността и лимита на всяко едно лечебно заведение“.