650 000 деца в Европа без ваксини за опасни заболявания

Всяка година 650 000 деца в Европа от общо 10,7 милиона, подлежащи на имунизация, остават извън обхвата на задължителния имунизационен календар. Това съобщиха специалисти на семинар, посветен на ваксинопрофактиката, организиран от Българското сдружение по иновативна медицина (БСИМ). Форумът се проведе в навечерието на европейската имунизационна седмица, в която тази година се включват 53 страни, сред които и България.

„Въпреки успехите на имунизацията и факта, че тя успя да свали драстично детската смъртност през последните 20 години, напоследък все повече се появяват групи от населението на европейски държави, които са извън имунизацинното покритие”, посочи д-р Валери Цеков, председател на БСИМ. Основните причини според него са свързани с усещането в хората, че редица болести вече са изкоренени, както и „избуяването” на антиваксиналните движения.  Всичко това по думите му работи срещу най-голямата придобивка на съвременната медицина – ваксините. „Ако не ваксинирме мащабно, ние няма да придобием колективен имунитет, който пази всички нас. Когато ваксинираме, намаляваме риска от заразни заболявания,  намаляваме употребата от антибиотици, борим и се с антибиотичната резистетност, която е съвременен бич за медицината ”, изтъкна д-р Цеков.

Чрез ваксините можем да предпазим нашите деца от 26 инфекциозни заболявания, причиняващи смърт или тежки увреждания, изтъкна и националният консултант по епидемиология доц. Андрей Галев. Той обаче подчерта, че тези болести са все още заплаха и припомни епидемията от морбили в България през 2010 г., завършила с 24 смъртни случая, както и завръщането на заболяването в момента у нас. Доц. Галев изтъкна, че морбили е едно от най-силно заразните заболявания в света. Ако човек, болен от морбили, влезе в стая с 10 други хора, 9 от тях също ще се разболеят от морбили, даде за пример специалистът.

Директорът на Националния център по заразни и паразитни болести проф. Тодор Кантарджиев припомни механизма на действие на ваксините. Ваксините съдържат многократно отслабени вируси/бактерии или само частици от тях. При въвеждането на ваксината в тялото, имунната система реагира с изработването на антитела с цел да елиминира причинителите на заболяването и да предотврати появата на инфекция. По-късно при среща на детето с вирус или бактерия имунната система ще разпознае инфекциозния агент и ще произведе правилните антитела спрямо него, обясни в презентацията си той.

От своя страна педиатърът д-р Анета Попиванова, която е и председател на Националната асоциация „Подкрепа за кърмене”, обърна внимание на нуждата от ваксинация при най-малките – недоносените бебета. Тя подчерта, че преждевременно родените деца са изключително рискова група за редица заболявания, най-вече от пневмококови инфекции, поради недостатъчната зрялост на имунната им система и липсата на достатъчно предадени от майката антитела, чийто трансфер е най-силен в края на бременността. Голяма част от тези деца,  пребивавайки в интензивните отделения, получават много по-късно коластра, нужна за изграждането на имунитет поради съдържащите се в нея имуноглобулини, обясни още педиатърът.

Специалистите обърнаха внимание на факта, че ваксинопрофилактиката е съществен фактор за намаляване на употребата на антибиотиците,  резистетността към които се увеличава в цял свят.

Те акцентираха и на съществената роля на общопрактикуващите лекари в процеса, свързан с имунизирането. Стана ясно и че част от личните лекари биват буквално заплашвани от родители, за да издадат бележки за имунизация на децата им, без обаче реално такава да е направена. Колко обаче са тези случаи, от Министерство на здравеопазването не успяха да отговорят.