72% от хората у нас оценяват здравето си като добро или много добро

45,7% от хората у нас самоопределят здравето си като добро, 26,4% – като много добро, а 18,4% – като задоволително. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ) от последното преброяване на населението през 2021 г., свързани със самооценката на здравето.

Изследователите приемат, че хората оценяват комплексно наличието или отсъствието на заболявания, функционалните ограничения и ограничаването на дейностите в ежедневния живот, дължащи се на причини, свързани със здравето. Зададеният въпрос „Как най-общо оценявате Вашето здраве?“ е субективна оценка на лицата с петстепенна скала за отговор и се отнася за здравето като цяло, а не за моментното здравословно състояние, уточняват от НСИ.

Като лошо и много лошо оценяват здравето си съответно 3,8 и 0.8% от хората. Лицата, които са посочили, че не могат да определят, са 1,3 на сто. На въпроса не са пожелали да отговорят 3.6% от запитаните.

Самооценката на здравето в голяма степен зависи от пола и възрастта на лицата, посочват още от НСИ. Мъжете са по-позитивни и по-често определят здравето си като много добро и добро (74.8%) в сравнение с жените (69.6%). Няма разлика по пол при разпределението на лицата, които не могат да определят здравето си – 1,2% от мъжете и 1,4% от жените, отговорили на въпроса. Не желаят да отговорят на въпроса 3,5% от мъжете и 3,6% от жените.

Възрастта оказва съществено влияние при даваната самооценка на здравето. За децата на възраст 0 – 14 години като много добро или добро е оценено здравето на 93.3% от момчетата и на 93.6% от момичетата. Няма разлика по пол при определянето на здравето им като лошо (по 0.2%) и много лошо (по 0.1%), както и за тези, за които не е определено (по 0.8%) или не желаят да отговорят на въпроса (по 3.3%).

С повишаването на възрастта намалява броят и съответно делът на населението със самооценка за добро или много добро здраве, а се увеличават лицата, които оценяват здравето си като задоволително, лошо и много лошо, сочат резултатите. Сред най-възрастните, на 65 и повече години, като много добро и добро оценяват здравето си 43.4% от мъжете и 37.3% от жените. Задоволително е то за 40 на сто от мъжете и 43,3% от жените. В тази възрастова група най-голям е делът на лицата, които не могат да оценят своето здраве – 1,8% от мъжете и 2% от жените, отговорили на доброволния въпрос.

Значителни са различията в самооценката на здравето в зависимост от етническата група, към която се определят преброяваните лица, констатират от НСИ. Определилите се като българи са най-критични при самооценката на своето здраве. В сравнение с останалите етноси сред тях най-малък е делът на лицата, определящи здравето си като добро или много добро (71,1%). Като задоволително оценяват здравето си 19,2% от самоопределилите се като българи, а 4,6% – като лошо или много лошо. В тази група са най-големи дяловете на тези, които не могат да оценят здравето си (1,4%) или не желаят да отговорят на въпроса (3,6%).

Най-позитивни са лицата от ромския етнос, 85,1% от които определят здравето си като много добро или добро. В сравнение с останалите етноси в страната сред ромите са най-ниски дяловете на лицата, определящи здравето си като задоволително (10%), лошо или много лошо (3,3%), както и делът на тези, които не желаят да отговорят на въпроса (1,1%). Само 0,5% от ромите не могат да оценят своето здраве, отчитат от НСИ.

Лицата, оценили здравето си като много добро и добро към 7 септември 2021 г., съставляват 72,1% от отговорилите на въпроса.

В териториален аспект по-висок е делът тези лица в 13 области, като той е най-голям в областите Благоевград (74,7%), Бургас (74,4%), Сливен (74,1%) и Хасково (74%). Най-нисък е делът на лицата в много добро и добро здраве в областите Габрово (66,2%), Силистра (67,6%) и Монтана (67,8%). За област Шумен стойността на показателя е идентична с общия за страната.