764 дни чакат българските пациенти за иновативни терапии

Пациентите в някои държави от Европейския съюз (ЕС) чакат много повече, за да получат достъп до нови лекарствени терапии, отколкото пациентите в други държави-членки, като различията се увеличават, вместо да намаляват. Това е изводът в най-изчерпателното до момента проучване на индикатора на изчакване „EFPIA WAIT“ Shortening the WAIT - Patient Access to Medicines in Europe (efpia.eu), публикувано на 6 април. Според него средният период до заплащане с публични средства за иновативни лечения в отделните държави от ЕС и Европейското икономическо пространство (ЕИП) е 511 дни. Пациентите в Германия чакат около 133 дни за достъп до нови лекарства в сравнение с пациентите в България, които чакат 764 дни.

Докладът подчертава неравнопоставеността в достъпа до нови терапии на пациентите в рамките на Европа. Продължават да съществуват значителни различия в отделните държави в броя на новите лекарства, които са на разположение в даден момент от времето и обикновено, пациентите в Централна и Източна Европа и от по-малките държави-членки чакат най-дълго за достъп до нови лечения.

"Ситуацията е неприемлива както за пациентите, така и за здравните системи. След години на научноизследователска и развойна дейност в области с неудовлетворени медицински нужди, компаниите искат техните лекарства да достигнат до пациентите възможно най-бързо, за да помогнат за по-доброто лечение на заболяванията. За съжаление, днес само около 30% от разрешените за употреба между 2017-2020 г. от Европейската агенция лекарства са достъпни за българските пациенти. Чакаме средно 764 дни, за да получим достъп до нова терапия. Вярваме, че е време за промяна", каза директорът на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM) Деян Денев във връзка с доклада на EFPIA.

През последните две години Европейската федерация на фармацевтичните индустрии и асоциации (EFPIA) документира причините за неравенствата в достъпа и установява, че има 10 взаимосвързани фактора, които обясняват ограниченията и забавянето. Според анализ на Charles River Associates, също публикуван на 6 април, Root Cause Unavailability Delays CRA Report April 2022 Final (efpia.eu), бариерите и закъсненията се коренят в процесите на ценообразуване и включване на лекарства в системите на заплащане с публични средства в държавите-членки и съответното въздействие върху вземането на търговски решения. В България например нови терапии се допускат до заплащане от НЗОК веднъж годишно, често с голямо забавяне. Отстъпките и компенсациите, дължими на НЗОК в първата година от заплащането на ново лекарство съществено надхвърлят приходите от него.

От EFPIA вярват, че по-бързият, по-равностоен достъп в цяла Европа е постижима цел. Тя изисква споделено разбиране за причините за пречките и забавянията, както и конкретни ангажименти от страна на индустрията, ЕС и държавите-членки за улесняване на сътрудничеството. През следващите дни Европейската иновативна фармацевтична индустрия ще представи подробни предложения, които се стремят да намалят неравенствата и да въведат, след обсъждане с основните партньори, модели, чрез които цените на лекарствата по-добре да отразяват както ползите, които осигуряват за пациентите и обществото, така и икономическите условия в отделните държави. „Причините пациентите да чакат по-дълго лекарствата в някои европейски страни спрямо други са много и затова вярваме, че само ако работим заедно можем да доставим по-бърз, по-равноправен достъп до нови лекарствени терапии за пациентите в цяла Европа“, казват от EFPIA.