COVID извади на показ недостига на хора в системата

Медици ще споделят опит за лечение в онлайн портал

Нужна е национална стратегия за обезпечаване на кадровия дефицит в системата на здравеопазване. Около това мнение се обединиха участниците в дебата „Управление на здравеопазване по време на пандемия”.

“Oсъзнаваме този недостиг в труден момент”, oтбеляза адв. Свилена Димитрова, председател на Българската болнична асоциация (ББА). Тя припомни, че проблемът с изтичането на кадри е дългогодишен и е част от световните тенденции за движение на трудовата сила. В същото време според нея е нужна национална стратегия за обезпечаване с персонал занапред. В тази връзка Димитрова даде пример с взетите решения на местно ниво в различни части на страната за привличане на кадри в създалата се епидемична ситуация като подсигуряване на безплатни жилища. Това обаче няма да увеличи броя на кадрите в страната, а по-скоро ще спомогне за тяхното по-балансирано разпределение, отбеляза тя. Според нея е добре да се помисли и за облекчаване за режима на легализация на документи на чуждестранните специалисти, което в момента отнема няколко месеца.

Здравният икономист Аркади Шарков отбеляза, че за щастие няма връщане към старите практики за разпределение на медици по места, но също посочи, че е нужно да се помисли за стимулирането на кадрите. Освен финансови, тези стимули трябва да са обвързани с достатъчно добрата база, обновяване на гайдлайните за добра медицинска практика, както и продължаващото обучение. „Всичко как да върнем хората и в България, и в определен район, касае и това какво ще им предоставим като възможности в социален, в здравен и икономически аспект, коментира той.

Д-р Цветелина Спиридонова, мениджър на МБАЛ „Хигия"-Пазарджик, заяви от своя страна, че кризата с кадрите е била очертана от българските медицински дружества много отдавна. Тя също отбеляза, че в основата й са липсата на финансова обезпеченост, възможности за развитие и усъвършенстване. „Ние трябва да осигурим на тези млади хора не само насъщния, но и условия, така че на 30 години те да имат семейства и домове и да обезпечим нормалното им каериерно развитие след излизане от университета, коментира д-р Спиридинова.

Участниците във форума коментираха и кризата с COVID.

„Ние не сме в криза, ние винаги сме работили така, нашата система все още не се е провалила“, заяви д-р Спиридинова. Тя обаче посочи, че липсата на своевременно изграждане на стратегия у нас е натоварила максимално болничните структури, което е довело до залагането на всички отговорности на болниците, без да се включат навреме личните лекари и ДКЦ-тата. „Болничният мениджмънт е кризисен по отношение на управление на кадрите и на финансите“, обясни тя и допълни, че болничните структури не може да поемат безкрайно всички случаи.

Петко Панов, зам.-директор, икономически дейности, СБАЛАГ „Майчин дом", отбеляза, че още в началото на пандемията, лечебното заведение е предприело много сериозни мерки, но в момента финансовия ресурс в тази насока е почти изчерпан и това е предизвикателство за много специализирани болници. Според него е по-добре да се опитаме да живеем с COVID, отколкото да го преодолеем.

Адв. Димитрова допълни, че все още се търси най-удачният вариант за разпределение и прием на пациентите с COVID. Тя призна, че безсъмнено това е голямо предизвикателство, но изрази надежда, че с участие на експерти на различно ниво може да се намерят решение. По думите й стъпка в тази насока е решението на здравния министър тежките случаи на заболяването да се лекуват в болници, които имат опита, кадри и апаратура, а в останалите да се прецени много внимателно какви пациенти ще бъдат хоспитализирани. Тя подчерта, че болниците са място, където хората могат спокйно да се доверят на лекарите.

От думите й стана още ясно, че ББА инициира изграждане на онлайн портал за специалисти, които ще могат да споделят помежду си опит, какви протоколи използват в лечението и други важни теми, като поясни, че той може да е от голяма полза на медиците в по-отдалечените райони.

Адвокат Енчо Симеонов заяви, че кризата с COVID e засегнала всички обществени сфери, но най-много е рефлектирала върху здравеопазването, където и напрежението е най-много. Според него сме се забавили с планирането на концепция как да се движи здравната система, а това е довело до допълнителни усложнения както за работещите в нея, така и за пациентите. Той беше категоричен, че е нужна добра организация на системата.

Запитан за спирането на плановите операции, здравният икономист Аркади Шарков беше категоричен, че това е грешка, която нанася финансова вреда на болниците, но и крие риск за здравето на пациентите.