Health Metrics: Държавата трябва да гарантира минимален годишен ръст на бюджета на НЗОК от поне 10%

Здравноосигурителният ни модел вече не отговаря на реалните демографски, социални, здравни и икономически условия. Без структурни промени НЗОК ще продължи да генерира дефицити, а системата ще функционира в режим на постоянно кризисно управление. Това става ясно от експертния доклад „Оценка на устойчивостта на здравноосигурителната система в България. Мерки за повишаване на приходите в бюджета на НЗОК за 2026–2027 г.“, който бе представен днес от Health Metrics.

„България е сред най-бързо застаряващите държави в ЕС, което е и причината за постоянното нарастване на разходите за здравеопазване. Най-сериозната финансова тежест идва от хроничните и социалнозначими заболявания, чието лечение е продължително и все по-ресурсоемко. Публичните плащания за здравеопазване на човек от населението се утрояват над 55-годишна възраст, но разходите растат по-бързо от приходите“, каза Аркади Шарков, здравен икономист и управляващ партньор в „Health Metrics”.

Той подчерта, че у нас едва 63% са публичните разходи за здравеопазване, което е много по-малко от средните за ЕС 80%.

По думите на Шарков особено значимо изоставане се наблюдава при лекарствените разходи, където бюджетите системно се подценяват спрямо реалното потребление.

„Все още има доста лекарства, които не се реимбурсират напълно от НЗОК, и на пациентите им се налага да доплащат за тях. Държавата контролира цените на производител и не позволява те да са по-високи от най-ниските в Европейския съюз. Същевременно надлимитните плащания за лекарства се изземват от фармацевтичните компании чрез механизма за контрол на разходите под формата на задължителни отстъпки. Тези отстъпки са нараснали с около 115% между 2022 и 2025 г., достигайки близо 450 млн. евро за 2025 г. и с очакване да надхвърлят 500 млн. евро през 2026 г. Това поставя под въпрос устойчивостта на модела и достъпа на пациентите до съвременни терапии. Настоящият модел води до ситуации, при които част от компаниите предоставят лекарства при много ниски или дори отрицателни стойности и е предпоставка за изтеглянето на много от тях от пазара, като същевременно отказва нови компании да навлязат“, каза Шарков.

Той коментира и предстоящите промени в цените на лекарствата в Европейския съюз, като подчерта, че в Европа цените на лекарствата са строго регулирани, за разлика от САЩ, но митата върху суровините и готовите медикаменти, които са наложени от администрацията на Доналд Тръмп и които ще влязат в сила от средата на годината, ще се отразят директно на цените на лекарствата в Европа.

Докладът предлага пакет от мерки за повишаване на приходите в бюджета на НЗОК за 2026 и 2027 г. и стабилизиране на системата, които включват преразглеждане на здравноосигурителната вноска и включване на работещите в публичния сектор (от сегашните 8% към 10% при поетапен и социално балансиран подход), с потенциал за кумулативни ползи над 3 млрд. евро до 2040 г.;  намаляване на броя на неосигурените лица (оценявани на 11-12%) чрез по-активни политики и контрол; целеви трансфери от държавния бюджет, включително чрез акцизи върху вредни за здравето стоки; гарантиране на минимален годишен ръст на бюджета за здравноосигурителни плащания от поне 10%, за да се покрива растящият разходен натиск и по-реалистично планиране, защита и пропорционално нарастване на бюджета за лекарства.  

„Българската здравноосигурителна система е в състояние на натрупваща се структурна уязвимост. Без навременни решения, тя ще продължи да функционира в режим на криза, която може да стане неуправляема. При целенасочени реформи, обаче, България може да премине към по-устойчив, предвидим и социално справедлив модел на здравно финансиране“, заключи управляващият съдружник от Health Metrics Екатерина Иларионова.

С презентацията на доклада можете да се запознаете тук.