Адв. Димитрова: В обществото се е създало погрешно впечатление, че има нещо безплатно в здравеопазването

Доплащането ще покаже реалните цени в здравеопазването, категоричен е Аркади Шарков

Ще се подобри ли качеството на здравеопазването с повишаване на здравната вноска? Това коментираха пред БНТ Аркади Шарков – икономист, съветник на министъра на здравеопазването, и адв. Свилена Димитрова – председател на УС на Българската болнична асоциация (ББА)

„Ако свързваме увеличаването на здравната вноска с подобряване на здравеопазването, то трябва да е свързано с определени политики“, заяви Аркади Шарков.

„Когато говорим за здравни вноски, трябва да видим дали са изпълнени останалите параметри – дали и как се използват средствата от акцизи, дали МФ, респективно държавата изплаща вноските за 9-те групи лица, сред които деца и пенсионери, тук трябва да включим и здравнонеосигурените. Наблюдаваме развитието на инфлационния цикъл, засега ЕС избягва рецесията, но ако такъв тип сценарий се развие до края на годината или в началото на другата, то за съжаление и броят на здравнонеосигурените ще нарасне, защото ще се повиши безработицата. И в тази посока трябва да се мисли, по тази причина държавата трябва да има буфери“, каза той.

Икономистът обърна внимание, че

когато говорим за покачване на процента на здравната вноска, трябва да имаме предвид, че всяка цена нараства.

„Трябва да се замислим как ще приемат това гражданите. Защото те плащат много и за останалите неща. Има инфлация в здравеопазването“, каза Шарков.

Той припомни, че ако миналата година средният ръст в икономиката – индексът на потребителските цени е бил 17,1 %, в здравеопазването той е бил 8,7.

„Този ръст в здравеопазването не може да догони реалното ценово равнище, заплатите не могат да стигнат оптимално ниво, вследствие на което наблюдаваме проблем“, категоричен бе икономистът. По думите му в момента пациентите доплащат 50-60%, а регламентирането на доплащането ще извади не светло всички плащания, в това число и тези „под масата“.

„Ще покаже и реалната цена на здравеопазването. Всички такси трябва да са публични и да има ценоразпис. За да може когато гражданин избира лечебно заведение, да е наясно на каква цена ще се лекува“, каза Шарков.

Според адв. Свилена Димитрова

увеличаването на здравната вноска е въпрос, който трябва да бъде сериозно разгледан в следващия парламент.

„Ние трябва да гледаме на здравеопазването като на нещо, в което да инвестираме. След като икономистите са изчислили, че сега сумите, които болниците получават за клинични пътеки, покриват 20%-40% от стойността им, трябва много ясно да си дадем сметка и да си отговорим на въпроса защо е необходимо доплащане. Много ясно трябва да бъде артикулирано, ако не искаме то да се повишава, какво трябва да направим. Само да казваме, че здравеопазването е приоритет, без да си даваме сметка, че има пряка връзка с това, което ни е влагаме в него, е едно лицемерие“, категорична бе тя.

В обществото се е създало погрешно впечатление, че има нещо безплатно в здравеопазването,

изрази мнение тя.

Всъщност начинът, по който е определена цената на една клинична пътека, е порочен, допълни тя. Касата казва, че има толкова пари и че болниците трябва да се вместят в тази сума, но без да бъдат питани колко реално струва пътеката, т.е. лечението им.

Излязоха изчисления, според които сумата, която плащаме за здравни вноски през целия си живот, е между 13 000 и 30 000 евро. А само толкова може да струва една операция в Германия, в Турция, в цяла Европа, направи сравнение Димитрова.

Юристката бе категорична, че избирателите трябва да подкрепят тези политици, които са готови да кажат истината в очите, колкото и неудобна да е тя.

„Финансирането на здравеопазването не е единствената тема, за която си затваряме очите. Същото е и с кадровата политика.

Говори се, че не достигат млади специалисти, че има кадрови проблем, А когато има млади хора, които искат да се развият, било то на клинични специалности, било на управленски позиции, не им се дава такава възможност. Хората, които са с потенциал, с европейско мислене, далеч от порочните практики, в един момент са неудобни. И ние въртим все едни и същи проблеми и не можем да изплуваме от тях от години. ББА през годините многократно е сигнализирала, че ние трябва да имаме целенасочена политика в здравеопазването. Турция обяви здравеопазването за приоритет № 1 на държавата, целият ЕС го обяви за приоритет, а ние имаме други, по-важни приоритети“, каза адв. Димитрова.

В здравеопазването се въртят 4,1 – 4,2% от публичните средства и 4% от джоба,

според Аркади Шарков.

„Това по груба сметка означава между 12 и 15 млрд. лв. официални и неофициални плащания. Ситуацията преди 3 години беше много по-негативна, все пак при проговорите с БЛС и касата се постигна някакво увеличение на цените на клиничните пътеки. Има обаче и геополитически процеси, които влияят – войната в Украйна, търговската война между САЩ и Китай, която даде своето отражение и в Европа, това са все фактори, които малко или много влияят на цените на лекарствата, на цените на консумативите. Да не забравяме, че все още Китай е „световната фабрика“, сега ЕС иска да измести производствата, но това ще промени и цените, защото в Европа цената на труда е много по-висока“, предупреди той.

Адв. Димитрова разказа, че неотдавна ББА е работила по проект с фондация BeCause за отдалечени райони.

„Установихме, че повече от 60% от хората в тези райони въобще не са потърсили медицинска помощ поради COVID пандемията. Сега пациентите се връщат и когато потърсят помощ, се оказва, че те са в много по-тежко състояние.

Това рефлектира и върху нещо много сериозно – смъртността, България е на първо място в Европа по смъртност“, каза тя.

„Решение може да има, ако се възприеме идеята средства от акцизите да отиват за здравеопазване, това е бюджетно неутрален вариант. Половин милиард лева ще влязат в системата, ако заделяме 10% от акцизите“, посочи Аркади Шарков.

„Много добри идеи, но няма да са достатъчни. Да погледнем истината такава, каквато е“, призова Свилена Димитрова.