Адв. Мария Шаркова: 39% от делата за „лекарска грешка“ завършват в полза на пациента

Адвокат Мария Шаркова е управляващ съдружник в "Шаркова и партньори" и работи в сферата на медицинското право. Специализирала е в САЩ по програма "Хюбърт Хъмфри" на "Фулбрайт", в университета "Емори" и е работила в правната програма на Федералния център за контрол и превенция на заболяванията. Работи с лечебни заведения, пациенти и организации по проблемите, свързани с прилагане на законодателството в областта на здравеопазването. По повод зачестилите обвинения срещу лекари в причиняване на вреда на пациенти, от Zdrave.net се обърнахме към адв. Шаркова, за да поясни какво е „лекарска грешка“, какви са причините за допускането й и колко са осъдените лекари у нас.  

Адв. Шаркова, каква е ситуацията към момента в България по отношение на лекарските грешки? Повече или по-малко са уважените жалби в сравнение с 2017 г. и като  цяло увеличават ли се те?

Под израза "дела за лекарска грешка" обикновено хората разбират както гражданските дела за обезщетяване на пациенти, които твърдят, че са увредени по време на лечение, така и наказателните дела за причиняване на смърт или телесна повреда по непредпазливост от медицински специалист. Събирането на данни за тях е изключително затруднено, защото съдилищата не водят регистри специално за тези дела. Това налага много задълбочено и изтощително "ровене" в сайтовете на съдилищата и централния уеб базиран интерфейс за съдебни актове по ключови думи или страни, за да се черпи информация. Ето защо аз не бих могла да посоча точната цифра на заведените съдебни дела в тази област от началото на 2018 г. до този момент, но мога да посоча какви са данните за периода 2007 - август 2018 г., тъй като чрез моето изследване "Медицинският деликт" натрупах сериозна база данни и постоянно мониторирам какво се случва с този вид дела.

За този период съм събрала и анализирала данни за общо 294 граждански дела, като до момента 23% от тях все още са висящи (т.е има постановен съдебен акт, но той не е влязъл в сила, защото се обжалва пред следваща инстанция). Отделно мониторирам над 100 висящи производства, по които няма постановен нито един съдебен акт (дори на първа инстанция). От влезлите в сила съдебни решения резултатите са следните: в 39% от случаите споровете завършват в полза на ищеца (пациента) и в 61% от случаите в полза на ответника (лекар или лечебно заведение).

Масово се говори, че няма осъдени лекари. Така ли е наистина и ако не – можете ли да дадете някакви данни за последните години?

Важно е да изясним какво разбираме под израза "осъден". От правна гледна точка някой може да бъде осъден да плати обезщетение на друг в рамките на един гражданскоправен спор или дадено лице да бъде осъдено с влязла в сила присъда за извършено престъпление. Тук пък много хора неправилно разбират, че ако някой не е осъден на лишаване от свобода ефективно (т.е да изтърпява наказанието си на място за лишаване от свобода), той едва ли не не е осъден.

В първия случай, както отбелязах вече по-горе, 39% от делата завършват с осъждане на лекар или лечебно заведение (по-честият случай) да заплати обезщетение в определен размер за претърпените вреди, настъпили при или по повод оказана медицинска помощ.

Относно наказателните дела, които са значително по-малко на брой, не съм водила статистика. Факт е, че са налице осъдителни присъди срещу лекари, но в по-голямата си част делата завършват с оправдаването им. Аз самата не съм чула да е налице влязла в сила присъда с  наказание "лишаване от свобода", което да се изтърпява ефективно.

В коя специалност са най-много твърденията за лекарска грешка?

Най-често "съдените" специалности са хирургия (с всички подспециалности като неврохирургия, съдова хирургия и т.н), АГ и дентална медицина.

В кои случаи вината на лекаря е безспорна и в кои е ясна, но труднодоказуема? В кои случаи делата могат да бъдат разрешени чрез медиация и кога е задължително да се произнесе съдът?

Аз бих искала да подходя към този въпрос по различен начин. Много често се говори за вина, за наказание, а това според мен е грешен подход, когато говорим по темата за нежеланите събития в лечебните заведения. Ще обясня какво имам предвид. За да имаме по-високо качество на медицинската помощ, е необходимо да подобрим всички негови (на качеството) измерения, в това число и нивото на безопасност на пациента. Това обаче няма как да се случи без да създадем ясна и точна система за регистрация и анализ на всички нежелани събития в лечебните заведения. До този извод много преди мен са стигнали организации като СЗО, NICE (в Англия), различни организации за безопасност на пациента в САЩ, както и Европейската комисия (в някои свои препоръки). Забележете обаче, че това няма как да стане, ако постоянно говорим за вина и наказания. Ако вие сте лекар и над вас виси угрозата от съд и наказание, дали ще сте спокоен да съобщите за дадено неблагоприятно събитие във вашата практика и дали ще го анализирате чистосърдечно, професиално и обективно? Надали.

В много държави този проблем е разрешен или поне се прави опит да бъде разрешен, чрез въвеждане на специални системи за обезщетяване на пациенти, при които не се изследва въпросът за това кой е виновен и до каква степен, като с анализа на тези въпроси се занимават специални независими организации и обезщетенията се изплащат от специални фондове. Такива държави са Швеция, Дания, Нова Зеландия. Там е установено, че под 1% от споровете се разрешават от съд, просто защото тези системи функционират много успешно. В тези държави никой не се страхува да съобщава, регистрира и анализира нежелани събития и това пряко се отразява на нивото на качеството на медицинската помощ. Както виждате, това е една win-win система, ако използваме термини от медиацията.

А като стана дума за медиация, аз често говоря за ползите от въвеждането й. Медиацията в здравеопазването може да помогне не само за своевременното разрешаване на конфликти, но и за подобряване на общия процес, свързан с комуникацията между лекари и пациенти. Нека да отбележа, че моето изследване показа тревожна тенденция: 35% от делата се водят заради лоша комуникация.

Имат ли възможност лекарите да прикриват лекарски грешки на колегите си? Това убеждение е залегнало устойчиво в обществото и с него то си обяснява малкото наказани лекари у нас. Каква всъщност е реалността?

Аз не бих искала да хвърлям сянка върху цяло съсловие и да обобщавам. Мога само да отбележа, че има сериозен проблем при ползването на вещи лица по делата, което води до значителното им забавяне (средната продължителност на тези дела е около 1300 дни). В много специалности просто няма достатъчно специалисти, лекарите отказват да участват като експерти, защото няма стимул за тази така тежка работа, не желаят да се конфронтират с колеги и са твърде ангажирани с основната си работа. Не бих искала обаче да твърдя, че се прикриват лекарски грешки, защото не мисля, че това е полезно на съсловието. Но нека тук да вмъкна нещо. Когато говорим за допусната грешка, в голяма част от случаите не се касае за грешка на конкретен човек, а за наличие на условия, създадени от системата, които са причина да се греши. Докато не започнем да анализираме причините за неблагоприятните събития в лечебните заведения, тези условия ще продължават да са налице и техни жертви ще са както лекарите, така и пациентите.

- Как трябва да процедират медиите, когато има съмнение за допусната предотвратима смърт в лечебно заведение, без това да остави у близките на починали усещане за липса на справедливост? Какво трябва да се направи, за да се синхронизира понятието за лекарска грешка в съдебната зала и обществото и може ли проблемът да бъде решен кампанийно?

Едно неблагоприятно събитие не трябва да става повод за сензация и виктимизиране, а трябва да е повод за всеки от нас да си извлече поука. Което означава, че истерията, взаимните обвинения, вербалната агресия създават условия за нагнетяване на допълнително напрежение. Аз бих искала в подобни ситуации да водим диалог как можем да се поучим от евентуалната грешка, да търсим повтарящи се неблагоприятни модели, така че да ги предотвратим занапред, а не да се обвиняваме взаимно. Може би ще ви учудя, ако кажа, че си пожелавам след време да нямам работа по тази тема. Има много сфери в здравеопазването, в които един адвокат може да се реализира и аз се надявам силно така да подобрим системата, че да няма нужда от адвокати точно в областта на неблагоприятните събития в лечебните заведения. Съдебната зала е най-непоходящото място за разрешаване на тези спорове.